Бухалчест плаун — Lycopodium clavatum L.

(СЕМ. ПЛАУНОВИ — LYCOPODIACEAE)

Бухалчест плаун — Lycopodium clavatum L.

Многогодишно тревисто растение с пълзящо по земята стъбло,  дълго до 1 м, тънко, вилужно разклонено. От него излизат вертикално  изправени, също дихотомично разклонени клонки. Листата малки, дълга 3–5  мм, линейни, шиловидни, завършващи с бяла власинка, дълга 2–3 мм, гъсто  спирално разположени върху стъблото и клонките. Спороносните класчета  са по 1–3, линейно-цилиндрични, дълги 3–6 мм, връхни, с тънка и дълга  дръжка (1,5–15 см), по която се намират редуцира-ни и нарядко  разположени жълтеникави назъбени и разперени листчетата. Листчетата на  класчето са широко яйцевидни, назъбени, заострени 1 в основата им се  намира по един бъбрековиден спорангий.

Расте по каменливи и скални места, между хвойнови  храсталаци и в смърчови гори в Средна и Западна Стара планина, Витоша,  Рила, Западни Родопи и Пирин, между 1600 и 2200 м н. в. Спороноси юли —  септември.

В медицината се употребяват спорите (дрога Lycopodium) и надземната част (дрога Herba Lycopodii).

(Заповед № 761 на Главното управление на горите, публикувана във в. „Известия”, бр. 63 от 8.VIII.1961 г. въз основа на чл. 3 от Указа за защита на родната природа)


Дървета и храсти
 
1. Дървовидна хвойна — Juniperus excelsa М. В.

2. Отровна хвойна — Juniperus sabina L.

3. Тис — Taxus baccata L.

4. Нарязанолистен тъжник — Spiraea crenifolia С.A.M.

5. Звъниколистен тъжник — Spiraea hypericifolia L.

6. Върболистен тъжник — Spiraea salicifolia L.

7. Храстовиден очиболец — Potentilla fruticosa L.

8. Див рожков — Cercis siliquastrum L.

9. Карагана — Caragana frutescens DC.

10. Конски кестен — Aesculus hippocastanum L.

11. Джел — Ilex aquifolium L.

12. Благаянево вълче лико — Daphne blagayana Freyer

13. Червено вълче лико — Daphne cneorum L.

14. Кошаниново вълче лико — Daphne kosaninii Stoj.

15. Лаврово вълче лико — Daphne laureola L.

16. Маслиновидно вълче лико — Daphne oleoides Schreb.

17. Ракитник — Hippophae rhamnoides L.

18. Алпийска роза — Rhododendron kotschyi Simk.

19. Пирен — Erica arborea L.

20. Странджанска боровинка — Vaccinium arctostaphylos L.


Тревисти растения

21. Венерин косъм — Adianthum capilus-veneris L.

22. Южен змиярник — Arum dracunculus L.

23. Планински крин — Lilium jankae Kern.

24. Родопски крин — Lilium rhodopaeum Delip.

25. Дряновска кандилка — Fritillaria drenovskyi Deg. et Stoj.

26. Малка кандилка — Fritillaria minor Led.

27. Стрибърниева кандилка — Fritillaria stribrnyi Vel.

28. Южно лале — Tulipa celsiana DC.

29. Родопско лале — Tulipa rhodopaea Vel.

30. Горско лале — Tulipa silvestris L.

31. Тракийско лале — Tulipa thracica Dav.

32. Урумово лале — Tulipa urumovii Hayek

33. Пясъчен крем, див крин — Pancratium maritimum L.

34. Оливиеров минзухар — Crocus olivieri Gay.

35. Пеперудоцветен салеп — Orchis papilionacea L.

36. Шлемоносен салеп — Orchis militaris L.

37. Женски чехъл — Cypripedium calceolus L.

38. Рилски ревен — Rheum rhaponticum L.

39. Бяла водна роза — Nymphaea alba L.

40. Жълта водна роза — Nuphar luteum S.S.

41. Планински божур, витошко лале — Trolhus europaeus L.

42. Златна ведрица, златна кандилка — Aquilegia aurea Jka.

43. Рилска съсънка — Anemone vernalis L.

44. Нарцисовидна съсънка — Anemone narcissiflora L.

45. Горска съсънка — Anemone silvestris L.

46. Родопска съсънка — Anemone rhodopaea Stoj. et Stef.

47. Планински повет — Clematis alpina L.

48. Крайморска менекша — Matthiola Qdoratissima R. Br.

49. Бодливо сграбиче — Astragalus amacantha M.B.

50. Обикновен сладник — Glycyrrhiza glabra L.

51. Дългошпореста теменуга — Viola delphinantha Boiss.

52. Дяволски орех — Trapa natans L.

53. Рилска иглика — Primula deorum

54. Старопланинска иглика — Primula frondosa

55. Едроцветна тинтява, безстъблена тинтява — Gentiana kochiana Pers.

56. Блатна тинтява — Gentiana pneumonanthe L.

57. Петниста тинтява (частично забранена) — Gentiana punctata L.

58. Жълта тинтява (частично забранена) — Gentiana lutea L.

59. Силивряк — Haberlea rhodopensis Friv.

60. Рамонда — Ramonda serbica Рапб.

61. Морина — Morina persica L.

62. Еделвайс — Leontopodium alpinum Cass.

Иглолистен плаун - Lycopodium selago L.

  СЕМ. ПЛАУНОВИ - LYCOPODIACEAE

Многогодишно тревисто растение с пълзящо, вилужно разклонено стъбло, с изправени разклонения, високи до 30 см, гъсто облистени. Листажа линейни до ланцетни, разположени спирално, заострени, обикновено целокрайни, рядко слабо назъбени, корави, дълги 4-8 , припокриващи се. Спорангиите бъбрековидни, разположени в пазвите на средните стъблени листа
По скални и каменливи еста и ежду скални блокове във високопланинския пояс на Средна и Западна Стара планина, Витоша, Пирин, Рила и Славянка, между 1500 и 2800 н, в. Спороноси юли - септември. Употребява се в народната медицина.

  БИЛКИТЕ И НАШЕТО ЗДРАВЕ

 Анасон — Pimpinella anisum L.

За мнозина наши съвременници лекуването с билки е нещо остаряло, отживелица от дълбока древност. Безспорно успехите на синтетичната химия дадоха възможност в лабораториите да се създадат стотици нови, несъществуващи в природата органични съединения, с които сега се лекуват много болести, от които страда човек. Тази вяра в неограничените възможности на химията бе разколебана с откриването на нов вид лекарствени вещества, получени от растенията. Касае се за така наречените антибиотици — лекарствени препарати, получени от определени видове гъби и някои родствени на тях организми. Успехът, който имаше пеницилинът, застави мнозина да се обърнат към стария неизчерпаем източник за създаване на лекарства — растенията. Разбира се, не бива да се подценяват успехите на синтетичната химия и нейните възможности, но не бива също и да се мисли, че растенията са дали всичко, което те могат да дадат за здравето на човечеството.
Една от основните задачи на фитохимията е да изолира действащите вещества от лекарствените растения в чист вид. При това обаче се премахват и много други полезни вещества, които се съдържат в тях и биха имали благоприятно въздействие върху здравето на човека. Така синтетичният витамин С не може да замени по действие витамин С например в шипките, които освен него съдържат и провитамин А, витамин К, плодови киселини, захари и други вещества. От друга страна, много от съставните   части на растението имат по-добро лечебно действие, когато се използва цялото растение, а не отделни негови химични съставки. Това се дължи на  взаимното влияние на различните вещества, съдържащи се в него. Така например гликозидите на вълнестия напръстник (Digitalis lanata Ehrh.) в чисто състояние са слабо разтворими във вода. Когато обаче се взимат като запарка от цялото растение, те се разтварят във водата поради взаимното действие на съдържащите се в него вещества, като сапонини, органични киселини и др. В някои случаи и хининовите кори (Cortex chinae) са по-ценни от хинина, лудото биле (Atropa belladonna L.) — от атропина и т. н. Ето защо често в медицината се препоръчва да се използва цялостният извлек от дадено лекарствено растение, а не отделни изолати от него.
Според Гамерман (А. Гамерман и  др. «Растения делители», Москва, 1963) предимството на лекарствените растения пред веществата, създавани от фармацевтичната химия, се състои в това, че растителното вещество се образува в живата клетка. Каквато и да е разликата между растенията и животните, основната единица — клетките, — от които са изградени телата и на растенията, и на животните, има много общи неща, изразяващи се в сходството на някои важни биохимични процеси, които протичат в клетките както на животните, така и на растенията. Ето защо активните вещества, съдържащи се в растителната клетка, дори когато са отровни, не рушат рязко и силно хода на процесите в живата клетка на човека и животните, както това правят някои вещества, получени по химичен път. Това се дължи на обстоятелството, че в продължение на милиони години животните, хранейки се с висшите растения, които са били техен основен източник на храна, са се приспособявали към веществата, съдържащи се в тези растения, и са изграждали тялото си от тях. Тази непосредствена хранителна връзка между животните и растенията е причината и за тясната химична връзка между съставните части на растенията и нормалната работа на органите на животните и човека. От това се определя и превъзходството на лекарствените природни вещества над химичните. Те оказват особено благоприятно лечебно действие при хронични заболявания и при стари хора, където защитната и обезвредяваща отровите сила на организма е значително отслабнала.
От данните, с които разполагаме за лекарствените растения и перспективите на използването им, можем уверено да кажем, че още дълго време скромните билки, които растат из горите и полята, ще служат за укрепване здравето на човека.

ПРАВИЛА ЗА БРАНЕ, СУШЕНЕ И ЗАПАЗВАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ  РАСТЕНИЯ

Не през всяко време на годината растенията съдържат достатъчно лечебни-вещества, които ги правят лекарствени. Ето защо за най-пълноценното използване на лекарствените растения е необходимо да се знае кога те могат да се събират — през кое годишно време и в коя фаза на развитието им. Трябва да се знае например, че обикновено стръковете и листата се берат малко преди или през време на цъфтежа, а цветовете — малко преди или след пълното им разтваряне; плодовете се берат напълно узрели, а корените и другите подземни части — през есента след увяхването на надземната част на растението или рано напролет преди да започне развитието им; корите се белят през есента след узряването на плодовете или рано напролет при започване на сокодвижението (преди развитието на растението); пъпките — рано напролет преди разпукването им, а семената — малко преди или при пълното им узряване.
Защо са се наложили тези правила? Билките се ценят по съдържанието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на тези вещества не става равномерно в цялото растение, а в определени негови органи (пъпки, листа, цветове, корени, семена, плодове). От друга страна, количеството на лекарственото вещество се мени в зависимост от фазите на развитие на растението, от годишното време (дъждовно, сухо), от почвените условия, от географската ширина и др. Така например листата на момината сълза (Convallaria majalis L.) са почти два пъти по-богати на лечебни вещества, когато се берат преди цъфтежа (около две седмици), отколкото през време на цъфтежа. Коренът на ружата (Althaea officinalis L.) съдържа през периода на цъфтежа малко скорбяла и слузни вещества, докато през есента, след увяхването на надземната част, тези вещества са най-много. В сладкия корен (Glycyrrhiza glabra L.) количеството на глицеризина е по-голямо през време на пълния цъфтеж, а към края му то силно намалява. Съдържанието на морфин в сънотворния мак (Papaver somniferumL.) и на никотин в тютюна (Nicotiana tabacum L.) е най-малко в началните фази, докато в края на развитието на растението то силно се увеличава. При някои растения се забелязва обратното явление. Например в кърпикожуха (Colchicum automnale.) силно отровният алкалоид колхицин е в голямо количество през пролетта, а през есента силно намалява. Корените на лудото биле (Atropa belladonna L.) са по-богати на алкалоиди през пролетта, отколкото през есента. Такива колебания се наблюдават и в други растения. Така например плодовете на църкалото, дивата краставица [Ecbalium elaterium .A. Rich.] през време на цъфтежа са силно отровни. Същото се отнася и за блатняка (Caltha palustris L.), който преди цъфтежа си може да служи за храна на добитъка, а през време на цъфтежа става силно отровен. От друга страна, растенията, изложени повече на слънце, съдържат по-голямо количество етерично масло, отколкото растящите на сянка. Възрастта на растенията също може да окаже влияние върху количеството и качеството на съдържащите се в тях действащи вещества. Младите дъбови кори например са по-богати на танин от старите, но старите пък са по-богати на горчиви вещества. По-старите хининови дървета съдържат в корите си по-голямо количество хинин, отколкото по-младите.
Да се определя точно времето, когато започва или когато завършва дадена фаза от развитието на едно растение, е невъзможно, понеже това зависи от много фактори — географско разпространение, климат, годишно време (суша, дъждове, ранна пролет или продължителна зима), почвени условия и др.
Необходимо е да се знае, че самото бране, с малки изключения, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват.
Билкоберачът, преди да пристъпи към събиране на лекарствените растения, трябва не само да е добре запознат с техниката на брането, но и да знае кое растение и коя част от него е необходимо да се бере, в какво количество, какъв е начинът на сушене, опаковане и запазване. Необходимо е добре да се знаят и ботаническите особености на растенията, защото има доста видове, подвидове и форми, които си приличат много и може да се смесят. При всяко съмнение берачът трябва да се обърне за съвет към отговорника по билкосъбирането, към някой специалист или направо към Билкокооп. Именно от Билкокооп се получават инструкции какви билки да се берат, в какво количество, какви са правилата за брането и сушенето, какви са изкупните цени на билките, както и други въпроси, интересуващи билкоберача. Билкоберачът трябва добре да разпознава отровните растения. При бране на отровни билки не бива да се пипат очите, устата, носът, ушите и други части на тялото с ръце, а след привършване на събирането те трябва добре да се измият със сапун. Забранено е деца да се занимават с бране на отровни билки. При самото събиране да не се берат наядени, изсъхнали, вдървенели, почернели или силно замърсени растителни части. Отровните билки да се берат отделно от неотровните. Самата беритба на билките да става не чрез скубане и късане, а чрез рязане с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използва, и се оставят известен брой растения за размножаване. Не се разрешава бране на рядко срещащи се растения. Правилно е при всяко излизане да се бере само една билка. По този начин се  избягва смесването, а и производителността на труда е по-голяма. Събраните растения се поставят в кошове, в сандъци или в кошници (не в чували) рехаво, без да се притъпкват. В противен случай при сушенето те се запарват и почерняват.
Билките трябва да се сушат не по-късно от 5—6 часа след брането им, като за предпочитане е това да става в сушилня. Ето защо билкоберачът трябва предварително да е приготвил необходимия инвентар за сушенето им. При правилно изсушаване растението запазва действащите си вещества, не мухлясва, не почернява и не ферментира. Бавното сушене води до загниване на растенията, а много бързото (без вентилация) — до разлагане на съдържащите се в тях действащи вещества.
На сушене се подлагат всички растения, с изключение на тези, които подобно на мъжката папрат (коренищата), момината сълза, змийската хурка, белият крем и др. се употребяват в прясно състояние. Самото сушене е много важно за определяне качеството на билките и на него трябва да се гледа с голяма сериозност.
Като общо правило трябва да се знае, че надземните части (стръковете) се сушат дотогава, докато стъблената част започне при огъване да се чупи, а не да се превива. Листата се сушат дотогава, докато средният дебел нерв на листа при огъване също се чупи, а листата, стиснати в шепа, при отпускане на ръката, не образуват топка, а веднага се разпадат. Това се отнася и за корените, и за коренищата, които също при превиване трябва да се чупят, а не да се огъват. За по-бързо изсушаване месестите и дебелите корени предварително се нацепват. Правилно изсушените кори също трябва лесно да се чупят при превиване, а пъпките при стриване лесно да се разпадат.
Установено е, че най-правилно е растенията, съдържащи етерични масла, да се сушат при температура 30—40°С. Останалите могат да се сушат и при температура 45—70°С, а месестите плодове (шипки, малини, ягоди, глог и др.) — при температура 60—100°С. При сушене сушилнята трябва да се загрява постепенно, докато се стигне до определения максимум, като се осигури добра вентилация. По този начин се избягва сбръчкването по повърхността на растенията, което пречи за по-бързото изсушаване на вътрешната им   част.
Както преди, така и след изсушаването билките се преглеждат и се почистват от пожълтели, наядени, изсъхнали и изгнили растителни части, а също и от попаднали в тях други предмети и се пристъпва към опаковането им. Обикновено цветовете се опаковат в обвити с хартия шперплатови сандъци, които се пълнят, без да се притъпкват. Листата може и да се балират, като някои от тях (мента, вълнест напръстник, лудо биле, блян и др.) се сдагат в шперплатови каси. Стръковете, корените и коренищата се опаковат в торби или бали. Семената и плодовете се опаковат в книжни или конопени торби.

КАКВИ ПРОМЕНИ МОГАТ ДА НАСТЪПЯТ И БИЛКИТЕ ПРИ ИЗСУШАВАНЕТО ИМ

 След откъсването на съответните части при събирането на билките те съдържат голямо количество вода и всички техни клетки са още живи. Ако те не се изсушат, ферментите, съдържащи се в растителните клетки, ще продължат своето действие, което би довело до разлагане на лечебните вещества. От друга страна, съдържащата се вода в растенията улеснява развитието на различни видове гъби и бактерии, които окончателно развалят билките, за- това наложително е бързото им сушене. Билките се смятат за добре изсушени, когато съдържат само до 15% вода. Тази вода не може да се изпари, но не оказва влияние върху качеството на лечебното растение.
Ферментите спират действието си при температура 50°С, а при 70°С те се разрушават. Не всички билки обаче трябва да се сушат при 70°С, например етерично маслените растения и др. В такъв случай, когато е необходимо даден вид растение да се суши при по-ниска температура, сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация, иначе действуващите вещества силно намаляват, какъвто е случаят с растенията, съдържащи гликозиди. Това се отнася и за етеричномаслените растения, и за растенията, съдържащи витамин С.
При дъбовите кори под действието на ферментите танините се окисляват до флобафени, поради което корите потъмняват. Ферментно разлагане се наблюдава и при корените на жълтата тинтява и други растения. От друга страна, промяната в багрите на редица билки при сушене не винаги се дължи на ферментното разлагане на някои вещества. Значение за промяната в багрите има също така и реакцията на клетъчния сок. Например растенията с неутрална реакция на клетъчния сок (водна детелина) при сушенето почти не променят цвета си. Растенията с кисел сок в клетките (червена боровинка) при сушене обаче потъмняват. Свободните киселини пък, съдържащи се в клетъчния сок, при бавно сушене разрушават хлорофила, в резултат на което настъпва пожълтяване на растението.
Пожълтяването на зелените части на растенията може да бъде причинено и от слънчевите лъчи, които също разрушават хлорофила, затова лекарствените растения задължително се сушат и се пазят на сянка.
Има растения, които трябва да престоят известно време изсушени, за да получат лечебни качества. Така например зърнастецът, чиято кора се употребява за разслабване, добива това си свойство след  1 година поради окисляването на гликозида франгуларозид до гликофрангулин. Ако кората не отлежи 1 година, тя предизвиква повръщане.
От изложеното се вижда, че макар при сушенето в растенията да настъпват известни промени, главните действащи вещества в тях се запазват, когато то е извършено съобразно с изискванията.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ПЪПКИ

Разпукването на пъпките напролет е признак за пробуждането на растението. Именно през това време, когато започват да набъбват, непосредствено преди да се разпукнат, те са най-богати на хранителни, смолисти и балсамни вещества. Тази фаза се характеризира с появяването на светли ивички между покривните им люспи. Тогава трябва да започне и тяхното бране. А когато в пъпките се появи зеленина, това е признак че събирането им трябва да спре. Пъпките на брезата, тополата, върбата, трепетликата и др. се берат по следния начин: откъсват се цели клончета и след като се почистят от разтворените вече пъпки, се навързват на китки и се сушат. След изсушаването пъпките се оронват и наново се почистват от примеси.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ЦВЯТ

Цветовете се берат през различни фази от развитието им. Например лайката се бере при разперени вече езичести цзетчета. При някои растения обаче — червен кантарион, пипериче, глог и др.—цветовете се берат преди пълното им разтваряне, а при росянката, жълтия кантарион, лопена, липата и др.,—-след като се разтворят напълно. Кошничките на растенията от сем. Сложноцветни обикновено се събират в началото на цъфтежа. Не се берат прецъфтели, пожълтели, наядени, изсъхнали или замърсени цветове. Самото бране става ръчно, като цветовете се слагат в кошници или кошове рехаво, без да се притъпкват. В противен случай при сушенето те почерняват. Това особено много важи за венечните листа на мака, божура, лопена и др. При събиране на цветове на определена билка трябва да се внимава те да не се смесват с цветовете на други подобни растения; например лайката (Matricaria chamomilla L..) често се смесва с другите видове лайки. Лайката се характеризира с приятна миризма и с високо конично кухо цветно легло. Цветовете на бъза (Sambucus nigra L.), които имат жълти прашници, може да се смесят с цветовете на бъзака (Sambucus ebulus L.), чиито тичинки са с червени прашници.
Обраните цветове предварително се почистват и се сушат обикновено при 35—40°С, след което се преглеждат и отново се почистват от различни примеси, като пръст, стъблени части, пъпки, наядени и изсъхнали цветчета и др. Според изискванията на купувача някои съцветия след изсушаването се стриват през решето или
се изчукват, за да опада цветът, например на бъза, на морския пелин, на равнеца и др., като останалите части на съцветията се изхвърлят. Липовият цвят и лайката се изчистват от прашеца, който се отделя при сушенето. Цветовете се опаковат в шперплатови сандъци, бали или книжни торби и се пазят в сухи, сенчести и проветриви  помещения.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ЛИСТА

Брането на листата при някои растения може да продължи през цялото лято, но най-подходящо (с малки изключения) е времето на цъфтежа. Берат се ръчно цели листа или отделни листчета от сложния лист със или без дръжки и се събират в кошници или кошове, без да се притъпкват. Някои растения, особено -когато се култивират или образуват естествено чисти съобщества, може да се окосят и след това листата им да се оберат. Този начин е подходящ например при брането на листата на копривата, които при това след окосяването и завяхването не парят. Не се берат замърсени, изсъхнали, наядени, пожълтели или с други повреди листа.
Трябва да се внимава листата на едни растения да не се смесват с листата на други. Често например листата на бляна (Hyosciamus niger L.) се смесват с листата на татула (Datura stramonium L.) листата на подбела (Tussilago farfara L.) с листата на чобанката (Petasites officinalis L..), листата на мечото грозде (Arctostostaphylos uva-ursi L..) с листата на червената боровинка (Vaccinium vitis-idaea L.) и др. След събирането листата се почистват от примеси, отстраняват се повредените, наядените и изсъхналите и се сушат при температура до 45°С. На бързо сушене се подлагат листата, съдържащи гликозиди, чието ферментно разлагане започва веднага след откъсването им. Това важи особено за групата растения, които съдържат сърдечно действащи гликозиди.
Добре изсушените листа се опаковат в торби или шперплатови каси (мента, вълнест напръстник, лудо биле и др.), както и в бали. Пазят се в сухи, сенчести и проветриви помещения.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА СТРЪКОВЕ

В практиката на билкосъбирането стръкове се наричат стъблата заедно с листата и цветовете. Те се събират, като се отрязват на разстояние 20 см от върха на стъблото. Вдървенели, наядени, изсъхнали, замърсени или с други повреди стръкове не се берат. След събирането стръковете се навързват на китки или за да не се запарват, какъвто е случаят с горицвета, змийското мляко и др., се разстилат и се сушат при температура от 40 до 70°С. Стръковете се смятат за изсушени, когато стъблото при превиване не се огъва, а се чупи. След сушенето те се преглеждат, почистват се от примеси и се опаковат в бали, шперплатови каси или торби. Пазят се на сухо, сенчесто и проветриво място.

ВАДЕНЕ И СУШЕНЕ НА КОРЕНИ, КОРЕНИЩА, ГРУДКИ И ЛУКОВИЦИ

Корените, коренищата, грудките и луковиците е най-добре да се изваждат през есента след опадането на семената на растенията. Но понеже през този период растенията трудно се разпознават, тяхното събиране се извършва малко по-рано.
При някои растения обаче изваждането на корените, коренищата, грудките и луковиците трябва да става рано напролет поради това, че тогава те съдържат по-големи количества лечебни вещества (корените на лудото биле, луковиците на кърпикожуха и др.).
След изкопаването корените, коренищата, грудките и луковиците се почистват от пръстта, от изгнили или наядени части и други примеси, отстраняват се от тях придатъчните корени, ако това се налага, и се измиват. Миенето става най-лесно в кошници под течаща вода. Растения, които съдържат слуз, като ружата и др., не трябва да се мият, защото количеството на слузта намалява. Същото се отнася и за сладкия корен, корените на дилянката и др. А миенето с гореща вода на корените и на видоизменените подземни стъбла на   всички  растения  е забранено.
При някои видове се налага грудките да се консервират за да се осигури по-дългото им запазване. Това става, като се потапят за 2—3 минути в гореща вода (салеп, жен-шен и др.). За по-голямо улеснение те предварително се нанизват на конец. По такъв начин се облекчава и сушенето им.
Корените, коренищата, грудките и луковиците на лекарствените растения се сушат на сенчесто и проветриво място при температура от 45 до 70°С, като дебелите и месестите за по-бързо сушене се нацепват на дължина, а когато се изисква да са обелени, беленето трябва да се извърши преди сушенето, защото след това кората се отделя трудно. На слънце могат да се сушат обикновено корени, съдържащи танини (корените на очиболеца, кървавичето, разваленката и др.) и алкалоиди. Корени, които съдържат етерични масла и гликозиди, не се сушат на слънце.
Корените, коренищата, грудките и луковиците се смятат за изсушени тогава, когато при прегъване в най-дебелата си част се чупят, а не се огъват.
След изсушаването те се преглеждат отново, изчистват се от различни примеси и повреди и се опаковат в бали или чували. Пазят се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ПЛОДОВЕ И СЕМЕНА

Плодовете се берат при пълното им узряване и се поставят в кошници. Смачкани, изгнили, наядени и зелени плодове не се берат. Събирането на семената става също след пълното им узряване. Тези обаче, които подобно на анасона, копъра, кориандъра, резенето и др. могат да се косят, се окосяват преди пълното им узряване. Навързани на малки снопчета, растенията се оставят на слънце да узреят напълно и тогава се вършеят. С това се цели да се избегне оронването на семената.
се разпада. Опаковат се в книжни или конопени торби, а в някои случаи и в дървени каси.
Тъй като семената лесно се нападат от насекоми, за предпазване от тях в сандъците се поставят шишенца с хлороформ, затворени с   надупчена  запушалка.

БЕЛЕНЕ И СУШЕНЕ НА КОРИ

Корите се белят наесен, след окапване на листата или през пролетта, когато започне сокодвижеиието, но преди началото на развитието. От вътрешната страна кората трябва да бъде гладка и да няма части от дървесина, а от външната страна да е почистена от лишеи, загнили, плесенясали и напетнени части.
Кората се бели лесно, като се нарязва през 30 см на хоризонтални ивици, които след това се съединяват с вертикални и се очукват с дървено чукче. Употребата на железни предмети трябва да се избягва, понеже желязото влиза в реакция със съдържащите се в кората танини.
Корите може да се сушат на слънце (за кори, съдържащи танини), обърнати с външната страна нагоре. Доизсушаването им след това става на сянка или в сушилня до 70°С.
Кората е изсушена, когато при превиване се чупи, а не се огъва. След изсушаването корите се преглеждат отново, почистват се от чужди примеси и се опаковат в бали или чували. Пазят се на сухо, сенчесто и проветриво място.

СУШЕНЕ  НА  БИЛКИТЕ

Поради това, че повечето от билкоберачите нямат специални помещения за сушене на растенията, изсушаването на билките може да стане или направо на слънце (при растения, при които това се допуска, например бобови чушки, корени от коприва, иглика, очиболец и др.), или под навес, на сянка. В повечето случаи пълното изсушаване на растението става в закрито помещение. При сушене на открито трябва да се внимава да не се допуска овлажняване на растенията от дъжд или роса, както и замърсяване, които водят до
развалянето им.
Когато за сушенето се използват закрити помещения, за предпочитане е да бъдат тавански понеже те най-добре  се нагряват от слънцето. За тази цел помещенията се почистват, постилат се с рогозки, платно или хартия, между които се оставят пътеки за минаване, контролиране и обръщане на растенията. Билките се разстилат на тънък слой, за да се избегне запарването. По-добре е, ако на тавана се направят рафтове, и то в няколко реда, тъй като по този начин едновременно могат да се сушат по-голямо количество растения. Добре е самите рафтове отдолу да бъдат мрежести, с което се ускорява сушенето. Желателно е също помещенията да са проветриви и прозорците да се оставят отворени.
Освен таваните и таванските помещения за сушене на билки могат да се пригодят и други помещения, намиращи се на разположение на билкоберача, като стаи, бараки и др. При сушенето едновременно на Няколко вида билки трябва аа се внимава те да не  се  смесват!
Когато трябва бързо да се сушат растения, например съдържащи гликозиди, витамин С и др., или когато набраният материал е в голямо количество, а времето е влажно и дъждовно (есен, пролет), налага се сушене в специални сушилни. Ще опишем няколко вида сушилни, които се използват в билковата практика.
Въртящи се сушилни. Представляват камери, наредени една над друга, които могат да се въртят около ос. Източникът на топлина се намира в долната част, а в горната част на сушилнята излиза топлият въздух и по този начин се създава вентилация. Билките отначало се слагат по-близо до топлината, а след това камерата се отдалечава от нея. Изсушаването се контролира чрез специални вратички. Самото сушене става непрекъснато. Сушилен шкаф. Представлява затворена като шкаф сушилня, в която има подвижни решетки за поставяне на билките. Топлината се излъчва от печка, която е с двойни стени. Студеният въздух преминава през нея, загрява се и отива към решетките, върху които са наредени растенията за изсушаване, след което излиза през горната страна, като по такъв начин се създава вентилация. Недостатък на тази сушилня е, че колебанието на температурата достига до 20°С. За сметка на това употребеното количество топлина е малко и сушенето евтино.
Канални (тръбни) сушилни. Нагряването при тях става с помощта на радиатори, като над стелажа, на който са поставени решетките за сушене на билките, има тръбни отвори за излизане на влажния въздух. Сушилните са снабдени със специални съоръжения за подаване и изтегляне на въздуха.
Постоянни камерни сушилни. Представляват тухлени помещения, в чиято долна част са прокарани тръби за отопляване. Затопленият от тях въздух минава през мрежи, върху които са поставени растенията за сушене, и излиза през права тръба в горната част на сушилнята. За по-добро поглъщане на влагата от въздуха може до стените на сушилнята да се поставят сандъци с негасена вар. Температурата се регулира с помощта на специални   прегради.
Тунелни сушилни. Те са дълги (като тунели) тухлени постройки. В тях пресните билки се вкарват с помощта на вагонетки, в които те са разстлани върху етажно наредени мрежи или върху ленти. На принципа на противотока нагряването е най-силно на изхода на тунела, а топлият въздух излиза през входа на сушилнята. По този начин растенията се изсушават равномерно.
Е л е в а т о р н и сушилни. Предназначени са предимно за сушене на зърнени храни и семена, като анасон, кориандър, маково семе, кимион, „плодове"от хвойна и др. Представляват високи до 4 етажа елеватори. На върха на елеватора се намира специален конусообразен отвор за изсушаване на семената, които под действието на тежестта си падат по наклонена плоскост. И тук също на принципа на противотока семената срещат идващия отдолу топъл въздух, който   равномерно ги изсушава.
Съществуват и други видове сушилни, като вакуумни, сушилни, снабдени с най-модерни електрически приспособления, сушилни с инфрачервени лъчи, ултразвук и  др.
Изсушаването на растенията трябва да става внимателно, като предварително се проверява дали температурата отговаря на даден вид суровина. Недобре изсушените билки при огъване се превиват, ако са много изсушени, лесно се чупят и се деформират, което също е нежелателно. Ето защо трябва да се определя точно моментът на завършване на сушенето. Не всички части на растението се изсушават едновременно. Например петурата на листа на вълнестия
напръстник или лопена бързо се суши, а жилките (нерватурата) по тях — доста бавно. При дилянката изсушаването на добавъчните корени става бързо, а коренището се суши бавно. Венчетата на цветовете се сушат по-бързо от плодника и  т. н. Ето защо необходимо е изсушаването да става по указанията, дадени по-горе в упътванията. Разбира се, лесно изсушаващите се части на едно растение в такъв случай ще се пресушат и лесно ще се трошат както при опаковането, така и при транспортирането. Това налага билките да поемат необходимата нормална за тях влага, която се движи между 10 и 18%. За целта се постъпва така: изсушените билки се поставят в мазе, което е напръскано с вода, или под навес на открито, където билките изстиват и поемат необходимата влага. Освен това билките може да се наредят в сандъци, които се поставят на открито и отвориш две денонощия. С това опасността от натрошава-нето им се избягва.

ПРЕДАВАНЕ, ОПАКОВАНЕ И ЗАПАЗВАНЕ                               
НА   ЛЕКАРСТВЕНИТЕ   РАСТЕНИЯ

След брането или след изсушаването на набраните билки те веднага се предават на билкозаготвителните пунктове, където се приемат по качества според съществуващите държавни стандарти. При установяване на някои недостатъци (напр. превишена влажност, загуба на цвят, примеси и др.) приемникът дава наставления за тяхното отстраняване, а ако това е невъзможно, суровината не се приема.
Изсушените лекарствени растения се опаковат в шперплатови сандъци, обвити отвътре с хартия, в чували (четирикатни книжни, книжно-конопени или конопени) или в бали. Опаковъчните материали трябва да бъдат чисти. Силно хигроскопичните билки, като мораво рогче, цвят на лопен и др., се насипват в шперплатови каси с двойни стени, между които се поставя негасена вар за поемане на влагата. В помещения, където се пазят такива билки, може да се внесат сандъчета с негасена вар за поемане на влагата. Балирането на билките става със специална машина, като билките Се обвиват с чиста хартия или чисти зебла. Опакованите билки се нареждат на дървени скари. Върху всяка каса, бала или чувал се отбелязва названието на билката (българско и латинско), нейното тегло (бруто и нето) и името на производителя, след което се пломбира.
Помещенията, в които се пазят билките, трябва да бъдат чисти, проветриви, снабдени с изкуствена вентилация, запазени от пряка слънчева светлина и непременно с противопожарни прозорци и врати. Температурата в помещенията не трябва да е по-висока от 30°С, а влажността — от 18%. Близо до билките не трябва да се държат силно миришещи вещества и течности, като нафталин, газ, креолин, карбол и др. Складовете не трябва да са в съседство с обори, свинарници, торни места или гниещи предмети, тъй като техните миризми лесно се поглъщат от изсушените растения и качеството им се влошава. Необходимо е също миришещите и отровните билки (например дилянка, лавандула, лудо биле, вълнест напръстник и др.) да се държат в отделни помещения.
Опакованите билки трябва да се експедират в хубаво време. При опасност от дъжд е необходимо да се покриват с брезент. Освен това билките не бива да се превозват заедно с миришещи вещества и течности, както и с лесно запалими материали.

НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ БИЛКИ И БОРБАТА СРЕЩУ ТЯХ

В складовите помещения изсушените билки често се нападат от т. нар. складови вредители, които са над 300 вида, и с вредната си дейност нанасят чувствителни щети на нашето селско стопанство. По-често срещащи се складови вредители по лекарствените растения са следните:
От сем. Брашнени акари (Tyroglyphidae) често се среща обикновеният брашнен акар (Tyroglyphus farinae L.). Освен зърнените храни, тестените произведения и др. той напада извънредно много семената на маслодайните (слънчогледа, лена, синапа) и етеричномаслените растения, шишарките на хмела, разните подправки, моравото рогче и др. От сем. Хлебни бръмбари (Anobiidae) заслужава да се спомене хлебният бръмбар (Anobium paniceum L.). Той е светло- или тъмнокафяв и стига на дължина до 3,5 мм. За една година създава 3—4 поколения. Напада както зърнените храни, така и всички наши билки — лайката, лудото биле, гръмотръна и др. Към същото семейство спада и присторникът (Ptinus fur L.). Този бръмбар също стига на дължина до 3,5 мм. Напада всички билки, включително и отровните. Дава 2—3 поколения годишно. От сем. Хоботници (Curculionidae) широко разпространена у нас е житната гъгрица (Sitophilus granarius L.). Тя има тъмнокафяв до черен цвят и стига дължина до 4 мм. Напада както зърнените, така и всички лекарствени растения и техните семена. От сем. Молци (Tineidae) почти навсякъде в България е разпространен житният молец (Tinea granella L.). Освен зърнените храни и диворастящите плодове, като къпини, малини, боровинки, шипки и др., поврежда и изсушените гъби. Житният молец дава 3 поколения годишно. От сем. Огневки (Piralidae) навсякъде в България е разпространен молецът по сушените плодове (Plodia interpunctella Hb.). Гъсеницата му нанася повреди на всички наши билки.
Лекарствените растения се нападат също и от гризачи, които се хранят главно със семената и плодовете им. Тук спадат сивият плъх (Ratus norvegicus Ber.), домашната мишка (Mus musculus L.) и др.
За борба С неприятелите на билките складовите помещения един път в годината се почистват основно, измазват се с варов разтвор, като подовете и стените им се дезинфекцират. При откриването на неприятели обаче нападнатите билки се пренасят в т. нар. карантинни помещения, където се обеззаразяват чрез нагряване 1—2 часа в сушилня до 60°С или чрез третиране с инсектицида и препарати, а складовете веднага се почистват и обеззаразяват по посочения начин. Обеззаразяването може да се извърши още с ултракъси вълни или чрез обгазяване с определени дози серен двуокис, серовъглерод, тетрахлорметан, етиленов двухлорид, циановодород и др. в херметично затворени помещения. При обгазяването трябва да се вземат мерки за предпазване на обслужващия персонал.
За борба с мишките и плъховете се употребяват капани или отровни примамки, съдържащи цинков фосфид, алфанафтилтиокарбамид (АНТУ), кумаринови средства и др. По-голяма част от инсектицидните дератизационните препарати са отровни и за човека, затова те   трябва да се употребяват по дадени указания.

БРАКУВАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ РАСТЕНИЯ

Лекарствените растения се бракуват при следните случаи:
1.  При трайна миризма на плесен и гнило, която не изчезва след проветряване.
2.  При издаване на миризма, несвойствена за даден вид билка.
3.  Когато билката не издава миризмата, характерна за нея.
4.  При примес от други растения, които затрудняват  или правят невъзможно  използуването   на   билката.
5.  При примес на разни предмети — камъчета, желязо, хартия и др.
Когато в билките се открият складови   вредители,   взема се средна проба и се определя по 3-бална скала степента на увреждането, която зависи от вида на вредителя. Растенията от пробата се пресяват през сито с размери на отворите 0,5 мм. В получената отсявка с ръчна лупа се изброяват акарите. Увреждане I степен се смята, когато в средната проба са преброени до 20 акара; II степен— повече от 20 акара, които се движат свободно по повърхността, без да образуват плътна маса; III степен — когато акарите образуват компактни маси и от това движението им е затруднено.
При по-едри складови вредители — ягодов молец (Tinea pelloinella L.) и неговите ларви, житен червей (Sidotrepa paniceae L.) и др. билките не се пресяват, а вредителите се събират с ръка I степен увреждане се смята, когато в средната Проба има до 5 броя насекоми или ларвите им; II степен — от 6 до 10, III степен — повече от 10.
Когато се констатира такова заразяване, цялата заразена растителна маса се пресява през сито с размери на отворите 0,5 мм за акарите и 3 мм за останалите неприятели, след което се подлага на   дезинсекция.
След дезинсекцията билките могат да се използват или не в зависимост от степента на тяхното увреждане. При I степен увреждане билките могат да се употребяват според предназначението си, при II степен се използват само в производството за приготвяне на препарати, при III степен увреждане — единствено за извличане на някои действащи вещества от тях в химико-фармацевтичната промишленост. Когато няма такова производство, те се унищожават. Забележка. Количеството на средната проба от нападнатите билки се определя отделно за всеки вид по специални таблици.

Анасон — Pimpinella anisum L.
   
 Сем. Сенникоцветни — Umbelliferae

(Билките в България)
   

    Разпространение.Само като културно  растение в най-топлите части на страната. Произхожда вероятно от Средиземноморската   област.
    Описание.Едногодишно тревисто растение  със слабо вретеновидно задебелен главен корен и с цилиндрично, слабо набраздено  към върха разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата в основата и в долната  част на стъблото закръглено сърцевидни, цели или врязано назъбени до наделени,  с дълги дръжки; в средната му част също са с дълги дръжки, тройно наделени, а  връхните са приседнали, с линейно ланцетни делчета. Цветовете са бели, с  5-делна чашка, 5-листно венче, 5 тичинки и  един плодник с долен яйчник и 2 стълбчета. Събрани са в сложни сенници, всеки с  по 7—15 лъча. Плодовете яйцевидни, наребрени.
  Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май-юни.
  Използваема част.Плодовете, които  се берат през юли-август. Анасонът се жъне рано, малко преди пълното узряване,  за да се избегне оронването на плодовете. След жътвата се оставя да доузрее,  след което се вършее. Анасоновите плодове са сивозелени с характерна миризма и  сладникав вкус. Допустимата влажност е 12%, а на неразредените — 16%. Опаковат  се в конопени или четирислойни книжни торби. Необходимо е да се пазят от влага,  тъй като при овлажняване потъмняват. Съхраняват се в сухи и проветриви  помещения. Изнасяна билка.
  Химичен състав.Етерично масло  (съдържа до 90% анетол, до 10% метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и  анисова киселина), до 24% мазнини, до 20% белтъчни вещества, смола, танин,  горчиви вещества и др.
  Лечебно действие и приложение.Анасонът притежава подчертани отхранващи и възбуждащи чревната дейност  свойства. Има пикочогонно и болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на  млечните жлези. Употребява се при кашлица от различен произход: възпаление на  бронхите, ларингит, ангина,  хронични  белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух при болки в стомаха и червата,  възпаление на стомашната лигавица (гастрити), колики, газове; възпаление, пясък  и камъни в бъбреците и пикочния мехур; за увеличаване на млякото у кърмачките.
  В българската народна медицина се употребява още при пресипнал глас, безсъние,  главоболие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, хълцане и  др.
  Начин на употреба. 1 чаена лъжичка счукани плодчета се киснат 1 час в 0,5 л  гореща вода. След прецеждането от течността се пие по 1 винена чаша преди ядене  4 пъти дневно. От етеричното масло се взимат по 1—2 капки на бучка захар.
  В българската народна медицина се употребява и дивият анасон, или бедреницата  (Pimpinella saxifraga L.). Прилагат се корените за същите болести, както и  анасонът. Освен това се използва още при подагра, за регулиране на недостатъчна  менструация, при безсъние, главоболие. Външно се прилага за лапи при циреи и  отоци.

Фосил на възраст 125 000 000 години на растение от семейството на лютичетата и глухарчетата, ще послужи на изследователите като аргумент за значително по-ранната поява на някои растения на Земята. Едно по-късно разклонение на това растение води към маковете.
Фосилът представлява цялата надземна част на древното растение, дълга е 16 см.
Най-древно растение, чийто рекорд все още не е задминат до сега, е на 127 000 000 г.

"Това изкопаемо отваря пътя към нов начин на мислене за развитието на някои от първите цъфтящи растения. Очевидно историята на цъфтящите растения не е „само” 111 000 000 години, а е значително по-древна. А дивесификацията (обособяването) на много цветни семейства трябва също да бъде изтеглена назад във времето – с около 10 000 000 или пък - с около 15 000 000 години.", казва биологът от университета в Индиана Дейвид Дилчер, съавтор на статията в сп. „Nature”.
Той продължава да разказва: „Все още не е имало пчели по онова време, а опрашването е било дело на мухи, бръмбари или изчезнали видове пеперуди. Вероятно растението е живяло в близост до древно езеро или блато.”
Изобилието от цъфтящи растения през втората половина на мезозойската ера, ерата на динозаврите, в крайна сметка довежда до глобално господство на растенията. Еволюционните биолози смятат, че диверсификацията на цъфтящите растения също подкрепя появата на широк спектър от животински видове, особено – на опрашители и консуматори на семена – бръмбари, пчели, колибрита и прилепи.
Датировката на растението е косвена. Били са датирани скалите чрез методите за датиране с аргон и уран-олово.

Това изследване е финансирано от китайското Министерство на образованието, Педагогическия Университет в Шенян и Китайската Национална природонауна фондация.

Неделин Бояджиев

По материали от: http://www.futurity.org/

Инженери в Малайзия са решили да използват биоразнообразието на страната си в своето търсене на алтернативни суровини за високотехнологични електронни продукти, като например - електрически батерии за двигателите на електромобилите.

Те са открили, че бамбукът, черупките от кокосови орехи и обелките от плода дурианмогат да бъдат превърнати в активен въглен – компонент, използван при  създаването на суперкондензатори за електрическите батерии. Много от тропическите плодове са добър материал, тъй като множеството пори по тях предоставят по-голяма ефективна площ за зареждане с електростатични заряди, което би увеличило капацитета на батериите.

Активният въглен обикновено се прави от въглища, но изследователите от университета в Нотингам Малайзия Кампус казват, че суперкондензаторът би могъл да произхожда и от естествени възобновяеми източници, осигурявайки доходи за населението в селските райони.

Растенията са лесно достъпни в тропическите страни, където има възможности за устойчиво и екологично чисто добиване на суровините за въпросните компоненти. Този нов процес би могъл да намали с до 30% разходите за материали за производството на компонентите на електрическите батерии.

Изследователите възнамеряват да се възползват пълноценно от новото си откритие, като адаптират суперкондензаторите за специфични цели и приложения, като например – за съхраняване на енергията, придобита от вятъра и от морските вълни, която би могла да служи за захранване на мобилни устройства или на аварийните врати на самолетите.

В началото на тази година в Малайзия стартира пилотна централа, която произвежда "зелени"суперкондензатори от тропически плодове. Изследователите се надяват в близките пет години да отвори врати и фабрика с капацитет за промишленото им производство.

Очаква се също така научните изследвания да разкрият нови приложения на богатата флора и фауна на Малайзия. Тази азиатска държава може да се похвали със своите 17 000 вида растения, земноводни, птици, бозайници и влечуги.

Неделин Бояджиев

По материали от:

http://www.scidev.net

Учени откриха растението с най-дълго ДНК и разшифроваха генома му

Специалисти от ботаническата градина Кю Гардънс разкриха резултатите от разчитането на генома на растението Paris japonica. То вирее в субалпийски райони на Япония. Проучването показва, че това растение има геном, който е 50 пъти по-дълъг от този на човека.

Растенията имат далеч по-сложни ДНК структури от тези на хората и животните. Учените са идентифицираии 34 809 гена в дивите ягоди и 29 000 гена в какаото. За сравнение, гените на човека са „едва” около 25 000. В същото време, един чревен паразит, известен като Encephalitozoon intestinalis, има 2300 гени.  
 
149 милиарда базови двойки - това е нов световен рекорд за дължина на ДНК. Учените твърдят, че ако геномът на японското цвете, бъде опънат като въже, той би бил по-висок от лондонската кула Big Ben.  
 
Между другото, тази екстремна дължина на генетичния код не дава никакви предимства на растението. И дори напротив - тя му пречи да се адаптира към променящите се условия на околната среда. Поради факта, че ДНК репликацията е дълъг процес, цветето расте значително по-бавно от други растения.  
 
Според много генетици този нов световен рекорд няма да трае дълго. Учените подозират, че организми като амебата (Polychaos dubium) са с доста по-голям геном. Отдавна е известно, че дължината на генома не е свързана със сложността на организма. 
 
Учените все още не са постигнали консенсус, защо в света има големи разлики в дължината на генетичния код, или по-скоро - в размера на отпадъчната ДНК (една част от която обаче съвсем не е за изхвърляне!).

Предишните рекорди за най-дълга ДНК структура принадлежаха на рибата Protopterus aethiopicus и на растението Fritillaria assyriaca.

Специалистите в Кю Гардънс се грижат за опазването на световното растително разнообразие. Те са събрали ДНК проби от над 37 000 растения и имат най-голямата в света банка от растителни семена.

Неделин Бояджиев

По материали от:

http://www.membrana.ru

http://www.kew.org

Учени са успяли да разгадаят генетичните кодове на дивите ягоди и на определен вид какао, използван, за направата на шоколад.
Геномът на дивите ягоди е относително малък, и съдържа към 35 000 гени, или около един и половина пъти колкото този на хората и повечето, отколкото имат култивираните ягоди.  
Дивите ягоди са тясно свързани с важни хранителни култури като ябълките, прасковите, крушите, малините и култивираните ягоди, така че тази генетична карта ген ще бъде в помощ при разработката на нови сортове, например – на култивираните ягоди.

Това може да помогне да бъде създаден нов плод, който би могъл да се противопоставя на вредителите, да мирише по-хубаво, да понася по-високи температури на околната среда, да  изисква по-малко тор, да има по-дълъг срок на годност, по-добър вкус или подобрен външен вид.

В отделно проучване френски изследователи са открили генома на сортовете Criollo и Theobroma на какаовото растение, използвани за направата на шоколад. Това ще подпомогне генетичното подобряване на какаовите култури. Какаовото дърво за първи път е култивирано преди около 3000 години и около 4 000 000 тона какао понастоящем се произвеждат всяка година.

Растенията имат далеч по-сложни ДНК структури от тези на хората и животните. Учените са идентифицираии 34 809 гена в дивите ягоди и 29 000 гена в какаото. За сравнение, хората имат „само” около 20 000 до 25 000 гени.

През лятото на миналата (2010) година учените декодираха генома на пшеницата, основна храна за повече от една трета от хората по света, обитаващи Европа, Азия и Африка. Това откритие е голяма помощ в борбата с недостига на храни в света. Може да се очаква в недалечно бъдеще да бъдат създадено нови сортове пшеница, устойчиви на суша и на ниски температури на околната среда, устойчиви на заболявания, а може и да се подобри вкусът й. Геномът на пшеницата е пет пъти колкото този на човека. Геномите на ориза и на царевицата са много малки, в сравнение с този на пшеницата.

Превел: Неделин Бояджиев
Източници:
http://www.newsdaily.com/stories/tre6bp13j-us-strawberry-genome/
http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-11099378

  ”ПРЕДИМСТВАТА НА ОРГАНИЧНИТЕ ПРОДУКТИ”

Имам за цел да разясня естеството на органичните продукти. В тази връзка ще разгледам различията им спрямо стандартните продукти, които се намират на пазара. На базата на тези сравнения ще проследя предимствата на единия пред другия вид храни.

Важно е още в самото начало на работата да се отбележи, че има различни практики в наименуването на органичните храни. Употребяват се прилагателни като био, биологични, органични, екологични, но що се отнася до областта на хранителните продукти, те са просто синоними и предполагат еквивалентна употреба.

Най-простата дефиниция за биоземеделие е, че това е естественото обработване на земята, подчинено на природните закони. Всъщност, за да се зададе едно по-задълбочено определение, е необходимо не просто да се каже „какво е” биоземеделието, но едновременно с това да се изтъкне и „какво не е”.

Органични са тези растения, които се произвеждат и растат без употребата на пестициди, изкуствена тор, хранителни добавки или отпадъчни води и също така не са генно модифицирани или изложени на радиация, какъвто е случаят с масово предлаганите на пазара. Всяка една от тези категории може да бъде разгледана отделно, заедно с последиците, до които води. Пестицидите се използват ежедневно в земеделието. За пример може да се даде САЩ, където всяка година  посевите приемат над 1,2 билиона паунда пестициди. Те биват причинители на хиперактивност, астма, алергии, смущения на имунитета и дори рак. През 1993г. NRC (Национален институт за научни изследвания) прави проучване и установява, че пестицидите, които постъпват в човешкия организъм, са предимно чрез погълнатите храни. Втората категория са изкуствените торове, с които се подхранва реколтата в масовата индустрия. Отново за САЩ е интересно да се посочи, че за период от пет години 44 щата изпращат токсични отпадъци на компаниите производители на тор. Тези отпадъци съдържат арсеник, кадмий, барий хром и други. Излиза, че изброените вещества попадат в торовете, а от там – в храната. Последното може да доведе до най-различни здравословни проблеми. Друго, което трябва да се отбележи за изкуствените торове, е, че  те унищожават микроорганизмите, които всъщност са в полза на човечеството и цялата околна среда, тъй като спомагат производството на необходимите хранителни вещества. С други думи, изкуствените торове унищожават баланса на екосистемата и заедно с това причиняват спад в качеството на продукцията. На трето място споменах отпадъчните води на големите компании, които също се използват като начин за наторяване. Следват хранителните добавки. Ако отново погледнем към практиките в САЩ, ще установим, че в американската хранителна индустрия се използват над 3000 вида добавки, а всички те са потенциално опасни за нашето здраве. Според статистика годишно човек приема около 4 паунда. Някои от тях са с установена вреда върху човешкия организъм, но въпреки това не са спрени от употреба под претекст, че са в малки количества. Ежедневният им прием обаче така или иначе позволява натрупването им. Така се стига го алергични реакции, остеопороза, рак и сърдечни пороци. Темите за радиация и ГМО са твърде широки, но все пак трябва да се спомене по нещо и за тях. Растенията, подложени на радиация (с цел по-бърз растеж например), я поглъщат и по този начин я пренасят в човешкия организъм. ГМО са такива продукти, които реално са произведени от човешката дейност в рамките на лаборатории и се противопоставят на природните закони.  

Всички тези шест категории, изцяло или отчасти присъщи за стандартната храна в магазините, не важат, когато става дума за органичните продукти. Оттук следва, че биохраните не водят до всички неблагоприятни последици, разгледани по-горе. Нещо повече. Преди броени месеци ИТАР-ТАСС предава резултатите от проучване, проведено в продължение на четири години от британски учени в Нюкасълския университет. Според тях органичните продукти удължават живота и с това дават отговор на въпроса дали този вид храни в действителност са по-полезни от обичайните. Биологичните плодове и зеленчуци съдържат с 40% повече витамини и минерали в сравнение с обикновените. А в органичното мляко има 80% повече антиоксиданти. Така органичните продукти съдействат за съхраняването на здравето на човек и преди всичко предпазват сърдечно-съдовата система, доказват британските учени.

По въпроса за сравнение качеството на храните може да се отбележи и друг факт. Изяждайки една ябълка, била тя и предварително измита, човек поема над 30 пестицида. След Втората световна война качеството на храната спада. Днешните зеленчуци не съдържат и половината количество витамин C в сравнение на нивото, установено тогава. За сравнение, органичната храна съдържа 50% повече минерали и витамини от обикновените храни. За да се навакса разликата, трябва да се ядат повече плодове, но това означава и да се поглъщат повече химикали, а оттам да се нанасят по-големи щети върху здравето.

Споменавайки животни, освен разгледаните вече растения, трябва да се спомене, че те също могат да органични. При тяхното отглеждане не се използват хранителни добавки, хормони, антибиотици и по този начин въпросите вещества не попадат в човешкото тяло. Освен това органичните животни имат по-добри условия за живот.

Дотук акцентът бе сложен върху ползотворното действие на биопродуктите върху човешкия организъм. Друг съществен аспект е природозащитният. Чрез органичните растения в почвата попадат по-малко химикали. Оттам по-малко ерозия на почвата и замърсяване на световните води. Спомага се поддържането баланса на екосистемата, тъй като насекомите, червеите и микроорганизмите остават в почвата и работят за естественото облагородяване и плодородие.

Качествата на биохраната все повече биват оценени и това води до добиване все по-голяма популярност на пазара. Интересът към органичните продукти нараства и това може да бъде проследено в редица държави.

В световен мащаб биологичният пазар годишно нараства с пет милиарда щатски долара. Първенство държи Океания със своите 42%, на второ място е Европа с 24%, следвана от Латинска Америка с 16%. Общо площите, на които се отглеждат биологични земеделски култури, са 30.4 млн хектара и продължават да нарастват. „Специализиран доклад за продажбите на биологични продукти в Европа” от май 2008г. засвидетелства растежа във всички страни-членки на ЕС, най-вече в държавите от Централна и Източна Европа. На континента водеща органичния пазар е Дания, най-големи продажби се наблюдават в Германия, където от 2007г. производителите на биопродукти нарастват с 6.5%, а броят фирми, преработващи биопродукти достигат близо 27000. Франция и Чешката република също заслужават да бъдат споменати.

Ако се обърнем от общото към частното и спрем поглед върху България, тук могат да се забележат същите тенденции. „България си е поставила амбициозната задача да развива биологично земеделие и да оползотвори потенциала си за това. Една от важните задачи е да се увеличи дела на биологичните продукти на вътрешния пазар и да се стимулира потреблението им, така че към 2013 г. 3% от всички продадени хранителни продукти да са биологично произведени.”( http://news.expert.bg/?id=156910 ), споделя зам.-министърът на земеделието и продоволствието инж. Димитър Пейчев. Във момента 432 са контролираните производители, преработватели и търговци на биологични продукти и храни в страната, а общото количество сертифицирани площи за биологично земеделие са 166 741 хектара.

Като заключение може да се отбележи, че се наблюдава тенденциозен интерес в посока биоземеделие и органични продукти, както в световен мащаб, така и в частност за България. Причината за това лежи в доказаните качества на био храната, както и неоспоримите й предимства пред конвенциалната. За разлика от нея, биологичната продукция дава положителното си влияние както върху човека, така и не по-маловажно върху цялата околна среда.



За биоземеделието:

AGROLINK.ORG
http://agrolink.org/agrolink/
http://agrolink.org.typhoon.hostbgproject.com/agrolink/news.php?articles...

Списание Хранителна Индустрия и Търговия
http://www.hit-bg.com/
http://www.hit-bg.com/index.php/bg/home/47-2009-07-17-06-12-56/77-2009-0...

Ще развиваме биологичното земеделие | Expert.bg
http://news.expert.bg/
http://news.expert.bg/?id=156910

Organic food info – Advantages of organic food – what goes in to your food?
http://www.organicfoodinfo.net/
http://www.organicfoodinfo.net/

Organic food info – What Is Organic Food
http://www.organicfoodinfo.net/
http://www.organicfoodinfo.net/what_is_organic_food.html

YouTube – What’s the Deal with Organic Foods? Part 1
http://www.youtube.com/watch?v=fvcNgcfMtj0

Венерината мухоловка  сграбчва нейната плячка като я заклещва в резултат на натиск от краката  на насекомите. Сега изследователи  са открили химичните вещества които  предпазват месоядното растение от фалшива  тревога.

Венерината мухоловка  „ловува” като примамва плячката си със сладък нектар. Сензорни косъмчета  намиращи се върху растението предизвикват затварянето на двете венчелистчета с форма на мида, като затварят плячката вътре, за да бъде разградена. Но само едно докосване не причинява затварянето на капана: нужни са поне две отделни дразнения в период от 30 секунди да предизвикат затварянето.

Ново проучване  е открило две вещества които трябва да достигнат критична маса преди да се затвори мухоловката. Изследователите предполагат че химичните вещества повишават съдържанието си докато насекомо се докосва до сензорните косъмчета на растението, помагайки  да се осигури жива храна в капана, вместо парченца листа и др.

http://www.livescience.com
Превод: Боян Василев

Растенията освен латински имена, които са двойни — първата дума означава   рода, а втората вида на растението— и се използват в научната   литература, имат и народни имена. Българският език е особено богат с   имена на растения. Поради това, че нашият народ се е занимавал предимно   със земеделие и скотовъдство, той ежедневно е общувал с природата и е   наблюдавал заобикалящите го растения и животни. По броя на цветята и   плевелите, растящи из полето и посевите, той се стремял да предсказва   плодородието или недоимъка през годината, следял външния вид на   растенията, техния живот, фазите на развитие, растеж, размножаване. Не   малко растения са свързани и с неговия живот, вярвания, обичаи, лекуване   на болести. Китни градини с различни цветя окръжавали дома на   българина, където той с любов се грижел за тяхното размножаване и   запазване. Ето защо нашият народ е дал много повече имена на растенията,   отколкото други по-големи и културни народи.

 
  Лайката (Matricaria chamomilla L.)

 
  Полският мак (Papaver rhoeas L.)

 
  Звъниката (Hypericum perforatum L.) (жълт кантарион)

 
  Лепка (Galium aparine L.)

 
  Богородични свещи (Gentiana asclepiadea L.)

 
  Овча опашка (Digitalis lanata Ehrh.)

 
  Змийско мляко (Chelidonium majus L.)

 
  Мъжки обичник (Saxifraga rotundifolia L.)

 
  Повет (Clematis vitalba L.)

 
  Горчивка (Gentiana cruciata L.)

 
  Мартенче (Narcissus pseudonarcissus L.)

 
Гладница (Draba verna L.)

 
  Коприва (Urtica dioica L.)

 
  Гладница (Draba verna L.)

Така например лайката (Matricaria chamomilla L.) в различните краища на   страната ни е позната със следните имена: подрумиче (Трънско, Банско),   върти поп (Благоевградско), еньово цвете и кумич (Ловешко), лайкучка   (Гоцеделчевско, Сливенско, Великотърновско, Кюстендилско, Ямболско), а   също белиоч, амамила, болиочи, ръмон и др. Полският мак (Papaver rhoeas   L.) се нарича още кадънка (Старозагорско, Великотърновско), пуплек   (Панагюрско), Лукъл (Плевенско, Хасковско), герино око (Костенец), а   също така Божанка, пламеница, була, падикос, плюсковец, тутенка,   капикоса и др. Звъниката (Hypericum perforatum L.) е известна като жълт   кантарион (Пазарджишко), сечено биле (Великотърновско, Тетевенско),   твърдокуп (Софийско), а също така калъчево, порезниче, богородична   трева, яневичка, яньовче и др. Може да се изредят стотици видове   растения с множество имена, плод на богатото народно творчество. Самите   наименования обаче не са дадени случайно, а най-често са свързани с   годишните времена, цъфтежа в развитието на растенията, с характерните им   особености, с външния вид, миризмата, вкуса, географското им   разпространение, с обичаите и вярванията на българина и др. Така в   съответствие с някои характерни особености на растенията народният   творец им дава и подходящи имена, например трепетлика (Populus tremulo   L.), лепка (Galium aparine L.), подбел (Tussil ago farfara L.) и др.   Когато растението по външен вид прилича на някои митично същества,   свързани с народните обичаи и вярвания, то получава и съответно име,   например самодивска хурка (Equisetum telmateja Ehrh..), самодивска свила   (Cuscuta epithymum L.), дяволска уста (Leonurus cardiaca L.), божо   дърво (Artemisia abrotanum L.), богородични свещи (Gentiana asclepiadea   L.), христови сълзи (Canna indica Ait. ), вилина метла (Asparagus   officinalis L.) и др. Домашните и дивите животни, птиците , с които   българинът е бил свързан във всекидневния си живот, техните характерни   особености и навици също са му давали повод да назове някои растения,   прилични по нещо на тях, със съответни имена: волски език [Phyllitis   scolopen-drium (L.) Newm.], овча опашка (Digitalis lanata Ehrh.),   вранско око (Paris quadrifolia L.), зайчи уши (Knautia arvensis Doul.),   лисичи зъби (Cytisus nigricans L.), орлови нокти (Astragalus L.),   кукувича опашка (Platanthera bifolia Rich), гарван (Vicia villosa   Roth.), врана (Iris germanica.) и др.
  Всичко, което заобикаляло българина, било предмет на неговото   наблюдение, размисъл, наблюдателност. Не били отминати и влечугите,   земноводните и насекомите. С техните имена са наречени много растения,   като например змийско мляко (Chelidonium majus L.), жабова нога (Rumex   alpinus L.) гущерова опашка (Achilea millefolium L.), пчелник (Marrubium   vulgare L.) и др. Човекът, неговият живот и преживявания са дали   основание на народния творец да даде съответни подходящи наименования на   много растения. Такива са например растенията дедови зъби (Digitalis   viridiflora L.), бабини унуки (Sedum L.), момина сълза (Convallaria   majalis L.), момино сърце [Dicentra spectabilis  (L.) Zem.],  мъжки   обичник (Saxifraga rotundifolia L.), венерин косъм (Adiantum   capillusveneris L.)  и др. Външният вид на растенията, начинът на   растежа им, както и вътрешното им съдържание дават не малко идеи за   тяхното наименуване. Такива са имената повет (Clematis vitalba L.),   гърбач (Periploca graeca L.), жиловлек (Plantago major L.), шипка (Rosa   L.), ленило (Viscaria atropurpurea Grsb.) и др. Външната окраска на   цветовете, вкусът, видът на различните органи на растенията са станали   причина да се дадат не малко народни имена на  растителните  видове —   черница  (Morus L.), киселец  (Rumex acetosella L.), сладун (Polypodium   vulgare L.), горчивка (Gentiana cruciata L.), лютиче (Polygonum L.),   червенка (Delphinium consolida L.), жълтурче (Ranunculus ficaria L.) и   др. Известни особености в мястото, където расте растението също са   послужили като причина за назоваване на  редица растения — например   подрумиче (Anthemis L.),  пореч (Borrago officinalis L.), каменарче   (Draba aizoides L.) и др. Произходът на различни културни растения,   пренесени у нас от други страни, е дал възможност на народния творец да   им постави подходящи имена, например татарка (Fagopyrum esculentum   Moench.), стамболче [Dahlia variabilis (Willd) Desf.], турско цвете   (Calen-dula arvensis L.),  индийски коноп (Corchorus casularis L.) и др.   Месеците или годишните времена, през които растенията цъфтят, са   определили появяването на следните имена: мартенче (Narcissus   pseudonarcissus L.), гергьовче (Ajuga L.), еньовче (Galium verum L.) и   др. Редица човешки чувства са определили имената на други — обичник   (Saxifraga rotundifolia L.),  омайниче (Geum coccineum S. S.), омразник   (Cerinthe minor L.), любиче (Convallaria majalis L.), разгонка (Atropo   belladonna L.) и др. Вярата на народа в лечебната сила на билките срещу   болестите личи от имената на много растения, като живеница (Scrophularia   alata Gilib.), охтивче (Agrimonia eupatoria L.), синапче (Herniaria   glabra L.), трескавче (Centaurium umbellatum L.) и др. При масова поява   на някои растения народът е гадаел каква ще бъде годината — сушава,   плодородна, гладна и т.н ., — като е давал на такива растения съответни   имена, например мразовец или кърпикожух (Colchicum automnale L.),   гладница (Draba verna L.), злолетница (Erigeron canadens L.) и др. Някои   растения, които си приличат по външен вид, получили имена, подобни на   по-известното от тях, например растението бъзак (Sambucus ebulus L.) и   бъз (S. nigra L.), копривка (Celtis australis L.) и коприва (Urtica   dioica L.), лозина (Ampelopsis hederacea Mic.) и лоза (Vitis vinifera   L.) и др. Има още редица растения, които не могат да се подредят на   групи, но във всички случаи те са свързани с бита и наблюденията на   нашия народ.

Билките са известни на човека от най-дълбока древност. За медицинското изкуство на древните народи съдим по писмените паметници и археологичните материали, останали от тях. Така върху някои глинени плочки от Асирия се описва протичането на редица болести и растенията, които могат да се използват за лекуването им.
Установено е също, че в столицата на Асирия — Ниневия — са култивирали лекарствени растения. Плочките, оставени от асирийците с надписи за начините на лекуване с лекарствени растения, са написани на асирийски, вавилонски и шумерски език. А това показва, че тези народи са прилагали лекарствените растения за лечебни цели.
 Древните египтяни са използвали постиженията на медицината на асирийците и вавилонците и са разширили познанията върху лечебните средства, като и тук главно са използвали растенията. Така в открития през 1872 г. папирус на Еберс, който е писан от египтяните около 1550 г. пр. Хр., се изброяват към 450 болести и около 700 лекарства от животински и главно от растителен произход. В открития от Едвин-Смит папирус се описват и начини за лекуване на рани, счупвания, навяхвания и др.
За снабдяване с лекарствени растения египтяните организирали и специални експедиции. Известно е например, че за тази цел през 1500 г. пр. Хр. те изпратили 5 кораба в днешна Сомалия. Някои растения, които били познати на египтяните, като ментата (Mentha piperita L.), черния синап (Sinapis nigra L.), касията (Cassia acutifolia Del..), сънотворния мак (Papaver somniferum L.), .кърлежа (Ricinus communis L), морския лук (Scilla maritima L..), татула (Datura stramonium L.) и др., и до днес се използват и култивират в Европа.
В древна Гърция билките също били познати като лечебно средство. Бащата на гръцката медицина Хипократ (460—377 г. пр. н. е.) описва 236 лекарствени растения, които се прилагали по онова време. Аристотел (384—322 г. пр. н. е.) написва книгата „Трактат на естествената история", където подробно описва познатите през негово време лекарствени растения и начините на употребата им. Всички ботанически познания в древна Гърция обаче били обобщени от ученика на Аристотел — Теофраст, бащата на ботаниката (372—287 г. пр. н. е.), в книгите му „Изследвания на растенията"  и  „Причини на растенията".
И други древногръцки учени изучават лекарствените растения. Така Ксенофонт познавал свойствата на опиума, тамяна и др. Питагор проучвал лечебното действие на морския лук и синапа. Аристофан изучавал бляна и някои други растения.
Древният Рим наследява познанията на гръцката медицина, доразвива ги и ги обогатява. Римският учен Плиний Стари (23 или 24 — 79 г.) написва многотомна енциклопедия на естествените науки със заглавието „Естествена история". В нея той описва всички постижения на естествените науки до това време.
През I век от Христа и римският учен, но грък по произход, Диоскорид написва книгата „За лечебните средства", в която описва над 600 лекарствени растения.
Забележителен лекар и фармацевт от онова време е Клавдий Гален (131—201 г.). Той въвежда нови форми при приготвянето на лекарствените препарати от растителен произход, употребявани и до днес.                                                                                                           
След римляните сериозни проучвания в областта на древната медицина имат арабите. Те първи въвеждат прилагането на лекарствените растения върху животни и първи слагат началото на науката за отровите и противоотровите. През II век арабите отварят медицинско училище, а през III век основават Академия на науките. За пръв път при тях лекарската практика се отделя от аптекарската и се въвежда фармакопеята. Прочут арабски учен по онова време е Авицена (980—1037г.),който е написал над 100 научни труда. Най-голям интерес представлява книгата му в 5 тома под название „Канон на лекарското изкуство."В нея са описани над 900 лекарствени растения, а също така и медикаменти от животински и неорганичен произход. Арабите познавали над 1600 лекарствени растения.
Още 3000 г. пр. Хр. и китайците употребявали редица лекарства от растителен, а също и от минерален и животински произход. Първата книга под името Бен цао, в която са описани 900 вида растения, е издадена 2600 г. пр. Хр. По-късно китайският лекар Ли Шич Жен от XVI век описва около 1900 вида растения. В древна Индия и Тибет също се развива лекуването с растения. Древните индуси познавали над 700 лекарствени растения, описани около 2000 г. пр. Хр. в съчинението под надслов Susruta. Те познавали още тогава халмугровото масло, което използували за лекуване на проказата, както и действието на ревена (Rheum palmatum L.) и моравото рогче Claviceps purpurea Fr.).
С откриването на Америка европейската медицина се обогати с нови лекарствени растения, като коката (Erytroxylon coca Lam ), хининовото дърво (Cinchona succirubra Pav.), какаовото дърво (Theobroma cacao L.), квасията (Quassia amara L.), ипеката (Uragoga ipecacuanha L.), хидрастиса (Hydrastis canadensis L.), сенегата (Polygala senega L.)   и др., някои от които са били познати още на древните индианци.
През епохата на Възраждането в Европа видният учен Парцела вече започва проучването на химичните съставки в растенията, за да търси активно действащите в тях вещества, но химичният анализ навлиза в практиката фактически едва след три столетия. Негов родоначалник е шведският аптекар Карл Шеле. XIX век може да се гордее с напредъка и приложението на химията при проучванията върху лекарствените растения. Наред със създаването на фармацевтичната промишленост се организират предприятия за култивиране, бране и сушене на растенията, които вече не постъпват в аптеките в суров вид, а изсушени и нарязани. Да се познаят „на око"такива суровини е невъзможно. Това налага да се изследва анатомичният строеж на растенията, заслуга за което имат редица аптекари начело с швейцарския аптекар Александър Чирх. Така се слага началото на фармакогнозията — науката за лекарствените растения.

В средата на XIX век се доказа, че всички вещества се състоят от химични елементи, че органичните вещества са производни на въглерода и съдържат още кислород, азот, фосфор, сяра и други елементи. Като разполагаше с тези открития, фитохимията се придвижи бързо наред. През 1806 г. аптекарят Сертюрнер получи от опиума алкалоида морфин в чист вид. Той откри алкалните му свойства и доказа упойващото му действие. Новото вещество бе на­речено морфин в чест на бога на съня от гръцката митология - Морфей. Откритието на Сертюрнер предизвика сензация и учените от всички страни се устремиха да търсят активните вещества в растенията. Скоро френските аптекари Кавенту и Пелетие изолираха алкалоидите стрихнин, вератрин и хинин. В средата на XIX век бяха открити и други активни вещества в растенията гликозидите. Освен това бяха открити и изучени дъбилните вещества, са понините, смолите и др. В края на XIX и в началото на XX век откриването на витамините отворили нова страница в науката за лечебните свойства на растенията. В средата на миналия век бе създадена теорията за фитонцидите, които имат свойството да убиват бактериите. През това време бяха открити антибиотиците, които се отделят от определени видове гъби и родствени на тях организми. Това предизвиква нова вълна от изследвания над растенията, която продължава и до днес. Все още обаче океанът на неизвестното е пред нас и скромните билки по полята и горите още дълго ще пазят здравето на човека.

  
 
 
  Още в дълбока древност, с начеването на развитието на земеделието, човекът  култивира и плодни дървета. Предците ни не само са използвали техните плодове  за храна и дървесината им за огрев и като източник на строителен материал, но  от дънерите им са изработвани и статуи на божествата, които се почитали. Някои  дървета били посветени на отделни богове и са техни атрибути – ябълката на  Афродита (Венера) и Идун, маслината – на Зевс (Юпитер), Атина (Минерва) и  Аполон , смоконята - на Нут и Дионисий, нара – на Астарта, Деметра и Персефона.  В плодните дървета човекът е вложил дълбок символизъм. Знаковата система на  тези растения се е развила на основата на техните качества, полезни за хората и  на географската среда, в която те виреят. Така средиземноморските народи смятат  за свещени маслината, нара, смокинята, а скандинавците – ябълката.
 
 
  Маслина
  (Olea)
 
 
 
  Маслиново дърво
 
 
  Изключителните качества на плода на това дърво му отрежат достойно място в  символната система на древността и съвремието. Маслината е един от най-рано  култивираните растителни видове от човека. Това дърво е особено жизнено и  жилаво. Корените му се впиват дълбоко в земята и е много трудно да се унищожи.  Дори поразено от гръм, то продължава да се развива.
 
  Маслината е знак на мира. Когато Ной пуснал гълъб от кораба, който построил по  поръка на Бог, птицата се върнала с маслиново клонче в човката – водите на  Потопа се оттегляли от сушата и човешкия род можел да се възроди. Според  Библията Иисус Христос се молел в Гетсиманската градина под клоните на  маслинови дървета. Християните дълбоко вярват, че тези дървета са живи до ден  днешен.
 
  За древните египтяни маслината била свещено дърво. Почитали я като символ на  мъдрост и зрялост, за тях тя била знак на справедливостта.
 
  Плода на маслината
 
  Маслината е свещено растение и за древните елини. Свещената гора на Олимпия  била маслинова. От дървесината на растението са изработвани изображения на  боговете. Древните гърци украсявали с венци от маслинови клонки главите на  олимпийските шампиони. За елините маслината символизира мира и благополучието.  Интересна е легендата за даване на името на град Атина. Богинята със същото име  е свързана с това растение. Според древния мит, между Посейдон, бога на морето  и Атина, богинята на мъдростта, се разгорял спор - кой от тях да даде името си  на областта Атика и главния му град. Повелителят на боговете Зевс наредил всеки  да даде на жителите на оспорваната територия дар и в зависимост от неговата  полезност, хората сами да направят своя избор. Посейдон създал солен извор и от  неговите води се появило чудно животно – прекрасен кон. Атина сътворила сладък  извор и от него израснало маслиново дърво. Хората предпочели дара на Зевсовата  дъщеря. Богът на морските стихии не се разсърдил на атиняните и приел техния  избор. От този момент маслината символизира помиряването и безсмъртието.  Древните елини свързвали това растение с плодовитостта. Маслината е дървото на  Зевс, Атина и Аполон.
 
  Заслужава внимание факта, че от клона на една маслина Херакъл (Херкулес)  направил любимия си боздуган. В този случай маслината се свързва с победата над  враговете.
 
  В Древен Рим маслиновите клони са знак на богинята на мира Пакс. По време на  триумф, когато по улуците на Рим дефилирали победоносните армии, войниците  носели маслинови клонки в чест на победата и на богиня Атина (Минерва). Когато  се изпращали пратеници да молят за мир или защита, те носели вейки от маслина,  привързани с панделки.
 
  Маслинови клонки
 
  Маслото, добивано от плода на дървото, винаги е било високо ценено и се е  ползвало при церемониите на миропомазване на крале, свещеници и болни. Яков  излива маслиново масло (зехтин) върху камъка на Бет-Ил след като му се явила  стълбата към небето. Терминът ”месия” (”спасител”) означава на еврейски  ”помазан”. Маслиновата масло се прилагало и при обработването на рани, както  засвидетелства и притчата за добрия самарянин.
 
  В християнската традиция се назовава ”елей” сместа от чист зехтин и ароматни  есенции. Използва се в редица ритуали на църквата – кръщаване, конфирмация,  ръкополагане на свещеници, даване на последно причастие. От VII век  използването на елей се употребява и при церемонията на миропомазване на  кралските особи по време на коронация.
 
  В ислямската култура маслината и смокинята са дървета от Райските градини.
 
 
 
  Ябълка
  ( Malus domestica )
 
 
  Ябълково дърво
 
  Ябълката е дърво, силно наситено със символни значения. Тя е символ на любовта,  брака, плодородието и безсмъртието. Плодът на дървото е емблема на любовните  страсти и желания.
 
Притежава силата на талисман – когато се разреже напречно, фигурата, която се  разкрива е звезда с пет лъча, поради което е приемана за символ на знанието.  Разрязан вертикално, плода на растението е знак на плодовитост и символ на  генериращата сила, защото разрезът наподобява женски репродуктивен орган.  Ябълкови клонки се използват, подобно на портокаловите, за да украсяват главите  на младоженките като пожелание за щастлив брачен живот и много деца в  семейството. За древните гърци ябълката е много почитано растение и атрибут на  Хера, на близнаците Аполон и Артемида, както и на Афродита, покровителката на  влюбените. Елините свързвали това дърво и неговите плодове с безсмъртието.  Според митологията, боговете олимпийци обещали безсмъртие на Херакъл (Херкулес),  ако извърши дванадесет нечувани подвига. Последният подвиг бил най-трудният.  Героят трябвало да донесе трите златни ябълки от градините на титана Атлас,  който поддържал на плещите си небесния свод. В неговите градини имало чудно  златно дърво, подарено на Хера от земята Гея за сватбата й със Зевс. Дъщерите  на Атлас, хесперидите - нимфи на ябълковите дървета, пазели драгоценния дар.  След преодоляването на много трудности, Херакъл получил трите ябълки и  безсмъртие.

 
  Разцъфнала ябълкова клонка
 
  Но древните гърци приемали ябълката и по друг, малко по-различен начин. В  отношението им към това растение се наблюдава известна двойственост. Когато  богинята на раздора Ерида хвърлила на празничната трапеза на сватбата на Пелей  и Тетида златен плод с надпис ”За най-хубавата”, настъпила разпра между трите  най-прекрасни богини - Хера, Атина и Афродита. Зевс, към когото се обърнали за  решаване на спора, наредил царския син Парис да отсъди коя от трите богини  заслужава наградата. Младежът присъдил победата на богинята на любовта, защото  тя му обещала за жена хубавата Елена. Затова елените почитали Афродита с ябълка  и това е плодът на влюбените. Асоциирано с Аполон, това растение е символ на  здраве и благодат. Клонче от дървото било атрибут и на Немезида, богиня на съдбата,  отмъщението и справедливостта.
 
  По-късно древните римляни посветили ябълката на Венера и Диана. Келтите  почитали това растение като символ на плодовитост и магическа сила. Според  легендите на остров Авалон (остров на ябълки), където е царството на феите, е  заведен ранения крал Артур, за да бъде излекуван. Авалон е келтската представа  за рая, върху който е разположена голяма ябълкова градина. Келтите свързвали  това растение със света на отвъдното и с тайното познание.
 
  Древните скандинавци почитали дълбоко прекрасната богиня Идун, която  притежавала вълшебна кошница с ябълките на вечната младост. С тях тя угощавала  боговете. Кошницата никога не се опразвала, по чудодеен начин се напълвала  отново с плодовете на младостта и безсмъртието.
 
  Цъфнал цвят на ябълково дърво.
 
  За китайците това растение е знак на съгласие и красота.
 
  Християнството смята ябълката за белег на изкуплението и безсмъртието на душата  и като такъв е атрибут на Мадоната. Едновременно с това обаче, е приемана и  като символ на изкушението – плода, с който Ева съблазнява Адам многократно се  отъждествява с ябълка. Често малкият Иисус е изобразяван с ябълка в ръка –  символ на Спасението.
 
  В Астурия се смятало, че ако пред прага на жилището се поставят три ябълки без  да се докосват една в друга, това ще отблъсне лошите влияния от дома и ще  укрепи силите на живеещите в него. В деня на Св. Вартоломей се палели т. нар.  ”клади на вещиците”, в които се изгаряли задължително и ябълкови клони. По този  начин се вярвало, че ще се причини вреда на вещиците или поне ще се  неутрализира вредното им влияние. В този случай ябълката е мощен защитен  символ.
 
  В традициите на нашия народ това дърво и неговия плод се свързват с  плодовитостта и брака. На сватбения байряк (пряпорец) се закрепва ябълка като  пожелание за семейно щастие. Когато момата иска да привлече вниманието на своя  избраник, тя го ”уцелва” с ябълка. Ябълково клонче е и оракул, който се  използва, за да се узнае кой е бъдещият жених на момата. По този начин се е  гадаело в навечерието на празника на Св. Ана в някои части на страната.
 
 
 
  Смокиня
  (Ficus carica )
 
  Смокинено дърво
  За божествено дърво, символ на богиня Нут, са приемали египтяните смокинята.  Сянката на нейните листа те свързвали с покоя на отвъдния свят. Плодовете на  растението символизират просперитета и женската плодовитост – божествена и  човешка. Това се дължи на факта, че когато се откъсне плода, от дръжчицата му  потича гъста бяла течност, подобна на мляко. Плодовете на това дърво са знак за  женското доминиране. Кошница, пълна със смокини, изобразява жената като богиня  и майка. Това е плод, който се свързва с еротиката, знак е на бог Дионисий,  покровителя на виното, веселието и растежа. Смята се също, че е атрибут на  фалическия бог Приап и предизвиква еротични асоциации.
 
  Плода на маслината в процес на растеж.
 
  В християнската символика ”сухата смокиня” се приема за белег на юдеизма, който  не признава за Месия Иисус Христос или е знак на погрешна доктрина.
 
  В християнската култура съществува известна двойственост в разбиранията и символните  значения на това растение. В Библията смокинята, даваща плод, заедно с  маслината и лозата, е елемент от необременения с грижи живот в царството на  Месията. С листа от смокиново дърво Адам и Ева покриват голите си тела, като ги  съшиват и си ”правят препасници”.
 
  Съгласно будистките вярвания, Буда често размишлявал и медитирал под дървото  Бодхи – един вид смокиня. То се явява като символ на просветлението на Буда,  защото под това дърво Сидхарта Гаутама през 528 г. пр. Р. Хр. постига висшето  познание за природата и освобождението от земните скърби. В дворовете на  будистките манастири се засаждат тези дървета.
 
  Според гностичната и ислямската традиция двете дървета - табу от градината на  Рая - са маслината и смокинята.
 
 
 
  Праскова
  (persica)
 
  Част от прасково дърво
 
  В Древен Китай прасковата е приемана за символ на безсмъртието и на  дълголетието, носител на радост и хубав късмет. Цветът на дървото е символ на  свежестта на младите момичета, но - и на лекомислените жени. С евфемизмът  ”Лудостта на прасковата” често се означават обърканите чувства на младия човек  по време на съзряването му през пубертета. Легендата разказва, че богиня  Хсицанг-му си почивала в планините Куенлун сред прасковена градина. Прасковата  предпазва от зловредни влияния. Дървесината на това растение е използвана за  пропъждане на зли демони. По време на новогодишните празници древните китайци  поставяли върху вратите на домовете си клони от праскова като защита: целта е  да се попречи на лошите духове да проникнат в къщата и да навредят на обитателите  ѝ. Прасковата е приемана като знак на протекция, от нейната дървесина се  изработват статуетките на пазителите на вратите на дома. Популярният израз  ”пещери на прасковата” е едно опоетизирано название на женските гениталии.
 
  През Класическата Античност прасковата е високо ценена. От земите на днешен  Иран през Мала Азия тя е пренесена в Европа около I в. сл. Р. Хр. Римският  император Септимий Север наредил в личната му овощна градина да се присади  праскова върху лавър. Това е смятано за щастливо предзнаменование за победата  на императорските армии над персите.
 
  В християнската иконография прасковата символизира спасението в ръцете на  малкия Иисус.
 
 
 
  Портокал
  ( Citrus sinensis )
 
  Портокалово дърво
 
  Приличните на малки слънчица портокалови плодове са символ на небесното  светило, щастливия късмет и плодородието. Върху главите на младоженките се  поставя венец от портокалови цветчета. Някои средновековни художници  изобразяват Младенеца с портокал в ръка като символ на безсмъртието, на вечния  живот на душата след смъртта на телесната ѝ обвивка.
 
  Портокалов плод
 
  За японците портокалът е символ на креативност и на брачната любов. В  шинтоистката митология се отдава особена почит на Изанаги и неговата съпруга  Изанами, създателите на японските острови. Изанами загинала, за да даде на  света светлината на огъня и останала в царството на мъртвите, където властва и  до днес. След като оставил съпругата си да царува в Земята на Мрака, Изанаги се  върнал в света на живите. На една поляна под сенките на портокаловите дървета,  той сътворил останалите шинтоистки богове.
 
 
 
  Черeша
  (Cerasus)
 
  Цъфнал цвят на череша
 
  Символ на пролетта, женствеността и младостта в Китай и Япония, черешата се  смята за знак на влюбените. Срещата под клоните на черешово дърво носи щастие. В  Япония тя е знак на самураите и символизира със своя червен цвят кръвта на  войниците и тяхната саможертва.
 
  Плода на черешата
 
  В християнската традиция се смята, че черешата е част от Райските градини.  Често Младенецът Иисус е изобразяван с череши в ръцете.
 
  В Англия считат, че посадената в двора до дома череша привлича добрия късмет.
 
 
 
  Нар
  (granatum)
 
  Дърво на нар
 
  Плод на нар
 
  Нарът е растение, култивирано още в дълбока древност в страните от  Средиземноморието и Близкия Изток. Разпространен е от финикийците първоначално  в техните колонии, а след това - и из целия регион. Символ е на редица женски  божества: на богиня Астарта (Ищар), на Деметра, на Персефона, на Афродита и  Атина. Легендата разказва, че майката на Атис, любимия на ”Великата Майка Кибела”,  забременяла след контакт с един нар. Нарови дървета като знак на пролятата в  битки кръв се засаждали на гробовете на героите.
 
  Нарът символизира слънцето, живота и кръвта. Древните вавилонци преди битка  дъвчели нарови зърна. Смятали, че така ще опазят живота си в предстоящото  сражение.
 
  Древните египтяни погребвали своите мъртви с нар. В гробница в Тел ал Амарна от  епохата на фараон Аменхотеп е открита рисунка на нар.
 
  В Древна Гърция това растение е символ на брака. Когато трябвало да разреши на  съпругата си Персефона да се върне при майка си Деметра, богът на подземното  царство Хадес ѝ дал да погълне нарово зърно като залог за тяхната брачна  връзка. Многобройните нарови зрънца се свързвали с представата за плодородие.  Подобно на дъбовете и ябълките, за които се смятало, че се обитават от  определен вид нимфи, и наровите растения приютявали божества – пазителки.
 
  В Древен Рим нарът е атрибут на Юнона (Хера) и изображение на богинята с плода  на растението в ръка символизира брака и майчинството. Дървото цъфти с ярки  цветове, обагрени в червено, наподобяващи малки пламъчета. Във връзка с това и  със силното им благоухание, нарът се приема за знак на любовта и брака. В  Древен Рим младоженките поставяли корони на главите си от нарови клонки. Сокът  от това растение се пиел против стерилитет.
 
  В християнската епоха символиката на това растение е обогатена. Нарът се  свързва с изобилието на очакваната богата реколта. Знаковият смисъл се  разширява и това дърво се приема като белег на божественото благославяне и небесната  любов. Червеният сок на наровите зърна се свързва с кръвта на мъчениците, която  те проливат за вярата. Кръглите зърна, събрани в една обща твърда обвивка са  приемани за знак на единството на хората, обединени в религиозната общност.  Предвид на това, че обвивката е твърда, но сока на семките в нейната вътрешност  е сладък, нарът е посрещан като символ на строгостта на свещениците, която е  пропита от доброта. През Бароковата епоха изображението на разпукнат нар с  изобилието на неговите зърна символизира милосърдието и човеколюбието. Наровият  плод е знак на женското милосърдие.
 
  Мюсюлманите отдават голямо предпочитание на нара – в Корана се споменава за  това растение като пример за добрите неща, които Бог е направил. Според исляма,  нар расте в Райските градини.
 
 
 
  Слива
  (Prunus domestica )
 
  Дърво с плод
 
  В Китай това дърво олицетворява идеята за зимата, а в Япония то е символ на  настъпващата пролет. За хората от страната на изгряващото Слънце това растение  се приема като знак на добродетелност и мъжество, за успех при преодоляване на  трудностите. Също е и символ на брака и брачното щастие. Според една популярна  легенда, под сливово дърво е роден един от най-големите мъдреци на Изтока - Лао  Цзъ. Бързото опадане на цветните листенца се свързва с ефимерната радост и  нравствената чистота на младостта. Японците откриват в сливата тържеството на  силата на добродетелта над трудностите и пречките в живота. Плодът на сливата  символизира женствеността и женската сексуалност в зрялата възраст.
 
  В Далечния Изток сънуването на слива се смята за добър знак за сексуалния живот  на сънуващия.
 

Сливата е популярен символ на младата  девойка, защото цветовете на дървото се появяват преди растението да се покрие  с листа. Сливата е и еротичен знак, често се употребява израза ”одеало от  цветовете на слива” като символ на ложето на новобрачните. За китайците цвета  на растението със своите пет листенца символизира петте божества на късмета.  Също така цветовете се използват и като отлично средство за гадаене; и днес се  смята, че това е един много надежден оракул. Сливата, бамбукът и борът  представляват ”тримата приятели на студеното време през годината”.
   
  За християните сливата е знак на вярност и самостоятелност.
 
  Черница
  (Morus)
 
 
  Дърво с плод.
 
 
  Китайците приемат черницата за знак на слънцето и живота, защото в развитието и  при узряването ѝ се наблюдават стадии на брой три, които в Китай се свързват с  трите етапа на човешкия живот: младост, зрялост и старост.
 
  В Древна Гърция обаче се е считало, че това дърво и неговите плодове носят лош  късмет.
 
 
 
  Круша
  (Pyrus)
 
  Дърво с плод
 
  Това растение е култивирано много отдавна от човека. Сведенията сочат, че това  е станало през неолита чрез облагородяването на диви видове. Елините го считат  за атрибут на могъщи богини – Хера и Афродита. От дървесината на круша били  изработени прочутите статуи на Хера в градовете Тиринт и Микена.
 
  В Древен Рим се приемало за знак на Помона, богинята на плодовете и плодните  дръвчета. В Древен Китай това растение е символ на дълъг живот, защото крушата  е дълголетно дърво. Думата, която означава ”раздяла” звучи по един и същ начин  като наименованието на крушата: ли. Затова се смята, че влюбените и приятелите  не трябва да разделят този плод на парчета по между си. Съществува една  двойственост във възприемането на цвета на това дърво: от една страна той  символизира печал и нетрайност, а от друга е знак за красота.
 
  Формата на крушовия плод, който е разширен си в долната си част, наподобява  женска фигура и поради това е възприеман като атрибут на женската сексуалност.
 
  През Средновековието в Европа това дърво и неговите плодове се свързват  алегорично с Ева – майката на всички хора.
 
  Линон
  (Citrus Ч limon)
 
 
  Разцъфнал цвят и плод.
 
 
  В юдеизма лимонът се възприема като символ на човешкото сърце. Смята се за символ  и на чистотата и предаността. Счита се, че притежава защитни сили и предпазва  от лош късмет; лимонът може да попречи на зловредна магия и отрова.

Даоистите са искали техните открития да повлияят върху начина, по който хората мислят за живота и смъртта, и с удоволствие са оставили на други да изработят биологичната механика на природната система. Ислямският учен Абу Рейхан Мухамед Ибн Ахмед ал-Бируни от Хорезм (973 - 1051) описал механиката на храненето на растенията в книгата си по геология и природа „Китаб ал-джамахир". Неговите наблюдения съдържат транспортирането на храните от почвата до крайните части през капилярни съдове, съхраняването на втечнените храни и системата за изпаряващото потоотделяне.

Водорасли ни дават обещаваща възможност за борба с парниковите газове, съчетано с  производство на биогориво

Вид водорасли ни показва възможност за редуциране на замърсяванията от парниковите газове, като същевременно  произвеждат на биогориво, според ново изследване на Университета на Делауеър

Микроскопичното водорасло Heterosigma akashiwo  бързо се развива в газова смес, която съдържа същите нива на въглероден диоксид и азотен оксид както емисиите изпускани от електроцентралите. „ Водораслите процъфтяват в газовата смес”, казва Катрин Койн, асоцииран преподавател по морски бионауки при Колежа по Земя, Океан и Околна среда към Университета в Делауеър. „Те растат два пъти по- бързо  и клетките им са много по-големи сравнени с тези, които не са расли в такава смес.”

В Университа Делауеър изследователя Катрин Койн отглежда водорасли в лабораторията на университетският Люис кампус. Това може да помогне за намаляване на парниковите емисии, излъчвани от електроцентралите , като същевременно да бъде използвано за получаване на биогориво.

Водораслите също така произвеждат голямо количество въглехидрати, които могат да бъдат преработени в биоетанол като биогориво. Откритието може да има широко индустриално приложение като икономичен финансов начин за намаляване емисиите от парниковите газове, съчетано с производство на биогориво.
Heterosigma akashiwo се среща навсякъде по света в природата. Койн, като експерт по цъфтежа на водораслите открива, че видовете имат специалното свойство да неутрализират азотния оксид – опасен за здравето на човека и околната среда газ.
Тази характеристика кара Койн и нейният екип да изследват дали водораслите могат да растат върху въглероден диоксид без да бъдат унищожени от високо съдържание на азотния оксид съдържащ се в газовите емисии на електроцентралите, както това се е случвало при опити на техни колеги с други видове водорасли. Близо година на лабораторни експерименти показва че Heterosigma akashiwo  не само толерира газовите емисии, но и процъфтява сред тях. Водораслите не се нуждаят от допълнителен азотен източник освен азотния оксид за да се развиват, което значително намалява разходите за отглеждането им с цел получаване на биогориво.
„Само това може да спести повече от 45% от необходимата енергия необходима за растежа на водораслите за биогориво”, казва Койн. Дотирани от Морската колежанска програма на Делауеър, Койн и нейният колега Дженифър Стюърт планират да продължат изследванията върху това как промяната на условията могат да увеличат растежа на Heterosigma akashiwo . Още повече, че те откриват сериозно увеличаване на нивото на въглехидрати, когато водораслите растат при наличието на парникови газове в сравнение с обикновен въздух. Те също виждат корелация между степента на осветление на водораслите и количеството на въглехидрати и липиди присъстващи в организмите. Изследователите разглеждат и възможноста за работа с компании за биогориво, за да могат да изяснят нивата на растежният процес и по- подробно да изследват Heterosigma akashiwo  като вид  за производство на биогориво.
Тази преспектива може да бъде подкрепена и в национален план от гледна точка на редуциране на нивата на парниковите газове, замърсяващи атмосферата, насока отбелязана в речта на Президента на САЩ Барак Обама, посветена на климатичните проблеми, която бе изнесена тази седмица.
„Нашият подход към въпроса не е просто да се получава биогориво, а възможността да се използва този вид водорасло като биологичен пречиствател на парникови газове, с което да се намали тяхното вредно влияние.”, Казва Койн.

Източник:www.sciencedaily.com

Алелопатията – Елемент от общата стратегия за борба срещу плевелите

Алелопатия

Пламен Маринов-Серафимов, Цветанка Димитрова*, Ирена Голубинова*

Институт по фуражните култури – Плевен, e-mail: plserafimov@abv.bg

Резюме: Промените в плевелните асоциации под влияние на редица фактори изискват проучване на нови възможности за борба срещу плевелите. В статията са обобщени основните технологии в експерименталните методи при проучване на алелопатичните взаимоотношения в системата плевел - културно растение. Обсъдени са проблемите свързани с методичните постановки. Обобщени са резултатите от наши и чуждестранни проучвания свързани с практическото приложение за борба срещу плевелите чрез използване на: алелопатични покровни, задушаващи; алелопатични ротационни или съпътстващи култури, токсични екстракти от алелопатични растения; мулчиране или заравяне на растителни остатъци и др.

Установено е, че поради селективния характер на алелопатията не би трябвало да се очаква, че тя самостоятелно би могла да унищожи всички плевели в типична селскостопанска обстановка, тя би могла да функционира като елемент на общата стратегия за борба с плевелите. Това налага необходимостта както от по-задълбочени теоретични проучвания, така и върху методите за практическо приложение на алелопатията в съвременното земеделие. 

Ключови думи:алелопатия, плевели, алтернатива борба

ALlelopathy - element of an overall strategy for weed control

Plamen Marinov-Serafimov*, Tsvetanka Dimitrova, Irena Golubinova

Institute of Forage Crops - Pleven, e-mail: plserafimov@abv.bg

Summary: Changes in weed associations under the influence of several factors require exploring new options for weed control. The article summarizes the major technologies in experimental methods to studding relationships in the allelopathicsystem weed - cultural plant. Discussed the problems associated with methodical productions. Summarized results of our studies and foreign-related practical application against weeds by using: allelopathic protector, suffocation, or rotary allelopathicaccompanying plants, toxic plants extracts allelopathic, mulching and burial of crop residues and others. It was found that due to the selective nature of allelopathic should not expect that it alone could destroy all weeds in a typical agricultural setting, it could function as part of an overall strategy for weed control. This necessitates both a thorough theoretical studies and the methods for practical application of modern agriculture in allelopathy.

Keywords: allelopathy, weeds, alternative weedcontrol

Плевелите са постоянен и повсеместен спътник на земеделското производство, нанасяйки му огромни щети, които често надвишават общите загуби, причинявани от болестите и неприятелите(UNCED, 1992). Основен проблем при плевелите е голямото им видово разнообразие, високата им биологична и екологична пластичност, което улеснява бързото им приспособяване и разпространение (Bruceand Ghersa, 1992;  Стоименова,Алексиева, 2003,  Стоименова и кол., 2003; Zimdahl, 2004;Boothеt al., 2010). Световният опит показва, че внедряването на промишлени технологии в селското стопанство е невъзможно без високо ефективна и рационална борба срещу плевелитеFennimoreand Doohan(2008).

Промените в плевелните асоциации под влияние на редица фактори изискват проучване на нови възможности за борба срещу плевелите (Legere et al., 1993, Streibig et al., 1993).

Интегрираната борба е призната като предпочитана стратегия в програмата  на конференцията на обединените нации по околната среда и развитието (UNCED, 1992). Предимствата й са в нейната комплексност, по-пълно унищожаване на плевелите и в по-малка опасност от замърсяване на околната среда. Борбата срещу устойчивите плевелни популации според Powels and Brandt (1996)изисква използването на химични и нехимични методи и подходи. Научните изследвания по въпросите на плевелната растителност през последните години са насочени основно към разработване на високоефективни системи за интегрирана борба. В тази насока търсенето на алтернативни средства за борба срещу плевелите е от изключителна важност. Понастоящем към алелопатията има нарастващ интерес в земеделието, тъй като това явление би могло да предложи перспективни алтернативни методи за борба с плевелите и да спомогне за намаляване приложението на синтетични хербициди (Delabays, 2005, Pеneva, 2005).

Въпреки вниманието, което се отделя на алелопатията  от страна на еколози, биолози и херболози, усложнените  взаимоотношения – конкуренция – алелопатия, в системата „плевел – културно растение”, не е напълно изяснена. Взаимодействието между плевелите и културните растения е едновременно и/или последователно с пряк или косвен ефект от един растителен вид на друг, чрез синтеза на различни химични съединения – алелохимикали, които се отделят в околната среда и въздействат инхибиращо и/или стимулиращо върху покълването на семената и първоначалното развитието на редица плевели и селскостопански култури (Hunt, 1982; Rice, 1974; Brown and Morra, 1995; Chung, et al., 1997; Moer and Huang, 1997; Reigosa et al., 1999; Agraval et al., 2002; Kostadinova et al., 2002; Chaniago, 2003; Fujii, 2003; Hong et al., 2003; Hoque et al., 2003; Iqbal et al., 2003; Marchin-Silva and Aqϋila, 2006; Kadioglu et al., 2005; Verma & Rao, 2006).

Получените резултати са противоречиви, потвърждавайки в различна степен инхибиращия или стимулиращ ефект (Ebana et al., 2001, Kadioglu et al., 2005, Серафимов и кол., 2005; Aleksieva and Serafimov, 2008) на различните плевели върху покълването на семената.

Затрудненията в тази насока се дължат на конкретни обединителни експериментални методи, които от една страна да моделират лабораторните и полски експерименти, и от друга да се направи разграничение между алелопатия и конкуренция в растителните съобщества (Stevenetal, 1984; Стоименова, 1990; Nakova, 2004; Stoimenova et al., 2004a;Stoimenova et al., 2004b; Серафимови кол., 2008). Според (Rice, 1995; Grace& Tilman, 1990; Inderjit& delMoral, 1997;Willis, 2007) природата на конкурентните и алелопатични взаимоотношения в агрофитоценозите се определят от множествофактори. Най-често използвани методи за доказване на алелопатичната интерференция в растителните съобщества или в системата „плевел – културно растение” е установяване стимулиращият или инхибиращ ефект на екстрахирани растителни материали върху тест – растения или проучване ефекта на растителни остатъци и тяхното прилагане в кварцов пясък и/или в почвата, които се извършват при лабораторни условия (Топалов,1986;Kaworuet al., 2001;Adetayo et al., 2005; Paneva (2006).

В редица проучвания (Turkand Tawaha, 2002; Hoqueetal., 2003; Vasilakoglouetal., 2006; Ashrafietal., 2007; Koloren, 2007; Brooks, 2008) за определяне алелопатичната интерференция между плевелитеи културнитерастения се използва екстрахиран растителен материал от свежаили суха плевелна биомаса, като концентрациите на екстрактите са значително по-високи в сравнение с тези които се срещат в агрофитоценозите при отпадане и декомпозиране на плевелна биомаса в почвата (Moyer& Huang, 1997; Bruceetal., 1999; Gilletal., 2000; Adetayoetal., 2005; Kayode& Ayeni, 2009). Екстрахирането обаче се извършва с различни носители – дестилирана вода или органични разтворители (Стоименова, 1990; Kaworu  et al., 2001; Burda and Oleszek, 2004; Elemaret al., 2005; Серафимов и кол., 2005; Maigahani et al., 2007).

При екстрахирането на растителните материали обаче не  се взема под внимание факта, че повечето от използваните разтворители могат да увеличат дифузията на алелохимикалите, както и отделянето на такива химикали които е напълно възможно да не се отделят при полски условия  (Putnam, 1983). При извършване на експерименти в оранжерийни условия добавянето или внасянето на растителни остатъци в почвата, особено в големи количества може да доведе до промени в структурата на хранителната среда и/или в способността й да задържа вода в сравнение с контролния вариант (Qasem and Hill, 1998). Промените в структурата на средата могат да повлияят върху формирането на кореновата система при тест – растенията. В този случай проблемът може да бъде преодолян чрез добавяне на хранителни разтвори след влагане на растителния материал. Това от една страна може да компенсира изнесените количества хранителни вещества, а от друга да маскира проучвания алелопатичен  ефект, тъй като алелопатичното въздействие на плевелите е по-ясно изразено при по-слабо плодородие  (Rice, 1995).

Неизбежното вариране в резултатите при извършване на алелопатичните проучвания при лабораторни условия се дължи и на микроорганизмите, които се развиват относително добре в екстрактите и тяхното действие може да разгради или измени отделни алелохимикали (Putman and DeFrank, 1983; Nair et al., 1990; Weidenhamer, 1996), както и да окажат влияние върху pHна средата (Marinov-Serafimov, Dimitrova, 2007). В този случай проблемът може да бъде преодолян чрез добавяне на тимол при изготвянето на екстрактите  (Marinov-Serafimov et al., 2007). Варирането в резултатите при лабораторните изследвания се дължи и на неоптималното количество вода и/или воден екстракт необходим за покълването на семената при алелопатични изследвания при лабораторни условия (Wolk et al., 1989; Suriyong, et al., 2002; Marinov-Serafimov et al., 2007; Golubinova, Vasilevska, 2008).

Изследването на ефекта на филтриращи се коренови ексудати в съдове с растящи растения е един по – ограничен метод за проучване на алелопатичния ефект в ситемата плевел –културно растение. Методът е известен като „стъпаловиден” или „филтриращ”, разработен eот Bell and Koeppe (1972) и модифициран от Lovett and Jokinen (1984), който позволява добавяне на филтратите от кореновата система на плевел - културно растение към циркулиращият разтвор. При използването на „стъпаловидния”, метод трябва да се вземе под внимание, че количеството на филтрираните хранителни вещества от плевелите в „стъпаловидния апарат” могат да бъдат по-малко в сравнение с тези на културите.  Следователно, филтратите могат да се различават по съдържание на хранителни вещества, концентрация на минерали и съдържание на алелохимикали.  Според Qasem and Hill (1989), Rice (1995), ако добавените хранителни вещества в „стъпаловидния апарат” не могат да компенсират инхибиращия ефект върху развитието на тест-растенията, включително и плевелите е доказателство за алелопатично взаимодействие, докато ако добавянето на хранителни вещества в „стъпаловидния апарат” стимулира развитието на плевелните видове, отколкото на културните растения в този случай взаимодействието между тест-растенията  може да се дефинира, като конкуренция.

През последните десетилетия се разширява изследователската работа върху  определянето на химичната структура на алелохимикалите. Идентифицирани са различни алелохимикали - фенолни киселини, кумарини, терпентиноиди, флавоноиди, алкалоиди, гликозиди, гликозинолати, терпени, феноли, производни на тропина с естерифицирана хидроксилна група – О - ацетил тропин  и др. (Rice, 1995, Richard,  1999) чрез които по-точно се определя алелопатичната интерференция в системите културно растение – плевел, плевел-културно и несъвместимост между културни растения. Според Blum (1996) алелопатичната интерференция между растителните видове е резултат от комбинираното въздействие на алелохимикалите върху физиологичните процеси на растенията акцептори. Установено е, че алелопатиичните взаимоотношения в растителните съобщества са с променливи величини и силно се лимитират от абиотичните (температура, валежи, слънчева радиация, хранителни вещества и др.) и биотичните (болести,неприятели и др.) факторите на средата (Chou, 1990, Alsaadawi, 1992). В експерименталната си работа Einhelling (1996)установява, че под влияние на стресови фактори се засилва синтеза на алелохимикали в растителните организми, като по този начин се увеличава и алелопатичният им потенциал.

Според обобщените резултати от Rice (1995) и Ахмед (2004) някои алелохимикали са изучени подробно, а някои перспективни от тях вече се произвеждат в лаборатории или полузаводски условия и се използват в земеделското производство с обещаващи резултати. Следователно алелохимикалите, като природни продукти разкриват възможности за борба срещу плевелите, а тяхното практическо приложение няма да предизвиква замърсяване на продукцията и околната среда, тъй като този механизъм на биологично взаимодействие между два или повече растителни вида би могъл да се използва като алтернативен метод за регулиране на плевелната плътност, както и да спомогне за намаляване на внасянето на синтетични хербициди (Murphy, 2001; Macías et al., 2003(a), Macías, et al., 2003(b); Reigosa et al., 2006; Brooks, 2008; Kruidhov, 2008).

Според проучванията на Olofsdotter et al. (1995), Hwu et al. (1999)алелопатията има ключова роля в регулиране на плевелната плътност в изкуствените растителни съобщества (агрофитоценози) при полски условия и възможната корелация между алелопатичния потенциал и физиологичните, морфологичните признаци, които са важни от агрономическа гледна точка. На съвременния етап в земеделската практика алелопатията може да намери практическо приложение за борба срещу плевелите чрез използване на: алелопатични покровни или задушаващи култури (Димитрова, 1998; 2005; Dimitrova, 2008; Muller-Scharer and Baumann, 1993; Lotz et al., 1991; Lindquistet et al., 1998; Callaway and Forcella, 1993; Lemerle et al., 1996); алелопатични ротационни или съпътстващи култури (Putnam and Duke, 1978; Barnes and Putnam, 1986); токсични екстракти от алелопатични растения (Habib and Ranman, 1988); мулчиране или заравяне на растителни остатъци (Putnam, 1988); естествени хербициди (Putnam, 1988); селекция на алелопатични сортове култури с потенциал за подтискане на плевелите (Einhelling and Leather, 1988, Aleksieva and Serafimov, 2008).

В проучванията на Peters (1986), Димитрова (1993),LiebmanandGallandt (1997), Dimitrova (2003) e установено че използването на Avenasativaкато покровна култура е ефикасно биологично средство за борба срещу плевелите при семепроизводството на  Dactylisglomerata L. иLoliumperenne L.Това вероятно се дължи именно на способността му да образува и отделя алелохимикала „скополетин”, който инхибира растежа на плевелите.

Като добра алтернатива от екологичен и икономически аспект е отглеждането на люцерната в смесени посеви с многогодишни житни треви в т. ч. Dactylis glomerata L., Bromus inermis L., Agropyron desertorum Fisch. Schult. В този случай културата има  по-висока плевелоподтискаща способност в сравнение със самостоятелното й отглеждане при трикратно по-малък брой третирания с хербициди. Плевелите са на контролируемо ниво, подтиснати в най-долния етаж на тревостоите, недостигащи до фази семеобразуване. Смесените посеви с трите вида култури са с добра взаимопоносимост и с по-висока продуктивност (от 22 до 35%). Тези изследвания показват, че отглеждането на люцерна с някои многогодишни житни култури в смесени посеви и използването на покровна култура овес в качеството си на биологично средство за борба е една алтернатива в изграждането на система от добри растителнозащитни практики (Димитрова, 1998 и 2005).

Многогодишните тревни смески на Medicago sativa L. с  някои многогодишни житни култури (Dactylisglomerata L., Bromus inermis L.,Agropyron desertorum Fisch. Schult.) редуцират плътността и формирането на надземната биомаса на многогодишните плевели (Sorghumhalepensis (L.) Pers. и Cirsiumarvense L.,в резултат на което се ограничава инвазията на тези плевели (Dimitrova and Marinov-Serafimov, 2007a и 2007b).

В системата на екологосъобразното земеделие използването на някои покровни  зърнено-житни култури (Hordeumsativum, Avenasativa, Secalecereale) в година на създаване на люцернови посеви може да бъде една успешна алтернатива на конвенционалната технология. Освен, че притежават плевелоподтискаща способност, те позволяват по-ефективно използване на площите през първата година на отглеждане на люцерната, когато тя е с бавен темп на растеж и развитие. При конкретните условия на проучването във възходящ ред по агресивност покровните култури са:  Hordeum sativum, Avena sativa, Secale cereale (Baker and Smith, 1987; Dimitrova, 2008). Наблюдавана е обаче биологична несъвместимост между  Medicago sativa L. и Festuca arundinacea Scherb. Подобни са и получените резултати в експерименталната работа на Маринов-Серафимов (2010a,b), според койтоизползването на овес,като алелопатично-мулчиращата култура  в соевия посев редуцира степента на заплевеляване както и количеството на натрупаната суха биомаса на късните пролетни плевели,но оказва силен негативен ефект върху соевите растения.

 При съвременното земеделие се запазва проблема за борбата с плевелите и отказът на химични средства за защита от тях обикновено се съпровожда с рязко снижаване на добивите. Решение на проблема се вижда в разработване на интегрирани системи за борба с плевелите, включващи достойнствата на химичните, биологичните, превантивните и механичните методи за борба при минимализиране на техните негативни страни. Интегрираната система за борба с плевелите в най-голяма степен съответства на принципа на екологизацията и опазване на околната среда с едновременно повишено унищожаване на плевелите и икономия на енергия (NRC, 1989; Ольгаренко и Ткачева, 1999; Стоименова и кол., 2008). Включването на алелопатични признаци заедно с друг растителен потенциал (например ранна жизненост, големина на листата, височина на растенията и братене) би могло да бъде важна стъпка към по-нататъшното разработване на системи за устойчиво растениевъдство, разчитащо по-малко на хербицидите Lemerle et al (1996).

Поради селективния характер на алелопатията не би трябвало да се очаква, че тя самостоятелно би могла да унищожи всички плевели в типична селскостопанска обстановка, тя би могла да функционира като елемент на общата стратегия за борба с плевелите. Това налага необходимостта както от по-задълбочени теоретични проучвания, така и върху методите за практическо приложение на алелопатията в съвременното земеделие. 

Литература

Ахмед, Т., 2004. Проучване алелопатичните взаимоотношения  в системата почва-плевел-домати. Автореферат за присъждане на образователна и научна степен „Доктор”

Димитрова, Ц., 1993. Екологосъобразна и ефективна борба с плевелите при семепроизводни посеви от пасищен райграс. Научни трудове на ВСИ-Пловдив, кн. 3, т. XXXVIII, 225-228.

Димитрова, Ц., 1998. Влияние на някои алтернативни методи за борба с плевелите върху добива и качеството на люцерната за фураж. Растениевъдни науки, 9:765-769.

Димитрова, Ц., 2005.Проучване на плевелоподтискащата способност на люцерната, отглеждана самостоятелно и в смесени посеви. Растениевъдни науки, 42(5):461-468.

Маринов-Серафимов, Пл., 2010.Проучване на възможности за алтернативна борба срещу плевелите при соя (Glycinemax [L.] Merr.). І. Соя (Glycinemax [L.] Merr.)- алелопатично-мулчираща култура овес (Avena sativaL.). Селскостопанска наука, 43(2):26-37.

Маринов-Серафимов, Пл., И. Голубинова, Цв. Димитрова, 2010. Проучване на възможности за алтернативна борба срещу плевелите при соя (Glycinemax [L.] Merr.)

IІ. Соя (Glycinemax [L.] Merr.)- алелопатично-мулчираща култура ръж (SecalecerealeL.).Сборник с доклади от Научно-практическа конференция „Селекционни и технологични аспекти при производството, преработката и използването на соята и други зърнено-бобови култури”, Павликени, 2010, с. 110 – 123.

Ольгаренко, Г., О. Ткачева, 1999. Повышениеэкологическойбезопасностиинтензивных  агротехнологии. Материал 2^-йМеждунар. Науч. Конф., Новочеркаск, 21-23 окт.,  Новочеркаск, 1999, с. 41-42.

Серафимов, Пл., В. Събев, И. Голубинова, 2005. Инхибиращовъздействие на воден извлек от черно куче грозде (SolanumnigrumL.) върху първоначалното развитие на соевите семена. Сборникнаучни доклади от юбилейна научна конференция (с международно участие) “Селекционни и технологични аспекти при производството и преработката на соята и други бобови култури”, 08.09.2005 – Павликени, c. 100 – 106.

Серафимов, Пл., Р. Младенова, Р. Манова, Д. Щерева, Р. Накова, 2008. Оценка на риска от замърсяване на околната среда при използването на балурициди и физиологично активни вещества. Растениевъдни науки, 45(3):248 – 254.

Стоименова, Ив., 1990. Конкурентни взаимоотношения между соя и обикновен щир (AmaranthusretroflexusL.) в зависимост от някой екологични условия. Автореферат на Дисертация за присъждане на научна степен “Доктор на селскостопанските науки”.

Стоименова, И., С. Алексиева,  А. Талева, Е. Джонова, 2003. Влияние на различни методи за унищожаване на плевелите върху някои елементи на почвеното плодородие. Почвознание агрохимия и екология 1:69-73.

Стоименова, И., С. Алексиева, 2003. Борбата с плевелите – средство за ограничаване на задушаването върху развитието на царевицата. Екология и бъдеще, 3:80-82.

Стоименова, И., А. Микова, С. Алексиева, 2008. Ролята на алелопатията и заплевеляването на посевите  при отглеждане на селскостопански култури. Селскостопанска наука, 41(3):3-13.

Топалов, В., 1986. Прагове на вредност на плевелите и рационални системи за борба с тях при интензивно памукопроизводство. Автореферат на Дисертация за получаване на научна степен „Доктор на селскостопанските науки”, София.

Adetayo, O., O. Llawal, B. Alaby and O. Owoplade, 2005.Allelopathic Effect of Siam Weed (Chromolaena odorata) on Seed Germination and Seedling Performance of Selected Crop and Weed Species. Fourth  Congress on Allelopathy, Charles Sturt University, Wagga, NSW, Australi.

Aleksieva, A., Pl. Serafimov, 2008. A study of allelopathyc effect of Amaranthus retroflexus (L.) and Solanum nigrum (L.) in different soybean genotypes. Herbologia, 9(2):47 – 58.

Alsaadawi, I., 1992. Allelophatic research activity in Iraq. In: Rizvi, S. and V. Rizvi. 1992. Allelophaty: basic and applied aspects. Chapman and Hall, London, p. 256-268.

Ashrafi, Z., H. Mashhadi, S. Sadeghi,2007. Allelopathic effects of barley (Hordeum vulgare) on germination and growth of wild barley (Hordeum spontaneum). Pakistan Journal of Weed Science Research 13(1–2):99–112.

Agarwal, A., A. Gahlot, R. Verma, P. Rao, 2002. Effect of weed extracts on seedling growth of some varieties of wheat. Joyrnal Environ Biol. Jan., 23(1):19-2.

Baker, B.  and D. Smith, 1987. Self identified research needs of New York organic farmers. Arner. J. Alternative Agric. Hofstetter, R. 1990. Keep weeds on the ropes. The New Farm,12(3):54-57.

Booth, B.,E. Al, S. Murphy,C. Swanton, 2010. Invasive Plant Ecology in Natural and Agricultural Systems. Publisher, CABI, p. 288.

Barnes, J., A. Putnam, 1986. Allelopathyc activity of rye (Secale cereale L.). In: The Science of Allelopathy (eds Putnam, A., C. Tang), 271-286.

Bell, D., D. Koeppe, 1972. Non competitive effect of giant foxtail on the growth of corn. Agronomy Journal, 64:321-325.

Blum, U., 1996. Allelopathic interaction involving phenolic acid. Journal Nematology, 28:129-132.

Brooks, A., 2008. Allelopathy in Rye (Secale cereale). Crop Science, Raleigh, NC, р. 12-15.

Brown, P.,  M. Morra, 1995. Glucosinolate-containing plant tissues as bioherbicides.  Journal of Agricul. and Food Chem.,  43(12):3070-3074.

Bruce, D. , M. Ghersa, 1992.  The Influence of Weed Seed Dispersion Versus the Effect of Competition on Crop Yield. Weed Technology, 6(1):196-204

Bruce, S., A. Kirkegard, S. Cormack, J. Pratley, 1999. Wheat residue leach test inhibit canola germination and growth. 10^-thInternational Rapeseed congress. Camberra, Australia.

Burda, S.,W. Oleszek, 2004. Allelochemicals isolated from Canada thistle shoots. Allelopathy Journal, 14(1):23-24.

Callaway, M.,  F. Forcella, 1993. Croptolerance to weeds. In: Crop improvement for sustainable agriculture.UniversityofNebraskapress,Lincoln,USA,100-131.

Chaniago, I., 2003. Assessment of possible allelopathic interaction between soybean (Glycine max) and Amaranthus powellii and Cyperus rotundus using in vitro systems. Proceedings of the 11^th Australian Agronomy Conference,Geelong,Victoria.

Chou, C., 1990. The role of allelophathy in agroecosystems of rice. Ecological studies, 78. Springer – Verlag,Berlin, p. 105-121.

Chung, I., K.Kim, J.Ahn, and H.Ju, 1997. Allelopathic potential evaluation of rice cultivars onEchinochloa crus-galli.  Korean J. Weed Sci., 17:52–58.

Dimitrova, Ts., 2003. Alternatives to chemical control against weeds in seed production of cocksfoot (Dactylis glomerata L.). Optimal Forage Systems for Animal Production and the Environment, Proceedings of the 12^-th Symposium of the European Grassland, vol. 8, 645-648.

Dimitrova, Ts., 2008. A study of weed suppressive capacity of some cover crops  as an alternative for weed control in Lucerne (Medicago sativa L.). Herbologia, 9(1):21-31.

Dimitrova, Ts., P., Serafimov, 2007a. Ecological approach against invasion of jonsongrass (Sorghum halepense (L.) Pers.) throught mixed  stands  of Lucerne  with perennial grasses. Herbologia, 8(2):13 – 20.

Dimitrova, Ts., P., Serafimov, 2007b. Weed suppressive of some perennial herbaceous mixtures – a possibility for nonchemical control of Canada thistle (Cirsium arvense L.). Permanent and Temporary Grassland Plant, Enviroment and Economy. Proceedings of  the 14^th Symposium of  the European Grassland Federation, Ghent, Belgium 3 – 5 September 2007, vol. 12, p. 134 – 137.

Delabais, N., 2005. Allelopathy from yield evidences to agronomic untilizations. 13^th EWRS simposiym Bari Hali, 19 – 23 June 2005, CD (electronic version).

Einhelling, F., G. Leather, 1988. Potentials for exploiting allelopathy to enhance crop production. Journal of Chemical Ecology, 4, 1829-1844.

Einhelling, F., 1996. Interaction involving allelopathy in cropping systems. Agronomy Journal 88(6)886-893.

Ebana, K., W. Yan, R. Dilday, H. Namai, K. Okuno, 2001. Variation in the allelopathic effect of rice with water-soluble extract. Agronomy Journal, 93,12-16.

Elemar, V., V.Elemar, V. Filho, 2005. Allelopathic effects of aconitic acid on wild poinsettia (Euphorbia heterophylla) and morningglory (Ipomoea grandifolia). Brazilian Society on Weed Science. Congress N^o24, Sˇao Pedro, BRESIL (24/05/2004) 2005, 40(1):217.

Fennimore, S., D. Doohan, 2008. The Challenges of Specialty Crop Weed Control, Future Directions.  Weed Technology, 22(2):364–372

Fujii, Y., 2003. Allelopathy in the natural and agricultural ecosystems and isolation of potent allelochemicals from Velvet bean (Mucuna pruriens) and Hairy vetch (Vicia villosa). Biological Sciences in Space, 17 (1):1-8.

Gill, S., O. Anoliefo, U., Iduoze, 2000. Allelopathyc effects of aqueus extract from Siamm weed on the growth of Cowpea. Department Botany, University of botany, Nigeria.

Grace, J., D. Tilman, 1990. Perspectives in plant competition. Academic Press, New York.

Golubinova, I., R. Vassilevska-Ivanova, 2008. Temperature effect on seed imbibition in Sorghum. Compt. Rend. ABS, 61(11): 1491-1500.

Habib, S., A. Ranman, 1988. Evaluation of some weed extracts against field dodder on alfalfa (Medicago sativa). Journal of Chemical Ecology, 14:443-452.

Hong, H., T. Xuan, T. Eiji, T. Hiroyuki, M. Mitsuhiro, T. Khanh, 2003. Screening for allelopathic potential of higher plants from Southeast Asia., 22(6):829-836.

Hoque, A., A. Romel, M. Uddin, M. Hossain, 2003. Allelopathic Effects of Different Concentration of Water Extracts of Eupatorium odoratum Leaf on Germination and Growth Behavior of Six Agricultural. Crops Journal of Biological Sciences, 3(8): 741-750.

Hunt, R., 1982. Plant growth curves, the functional approach to plant growth analysis, Edward Arnold, Ltd.London.

Hwu, J., Pratley, D. Lemerle, T. Heig, 1999. Crop cultivars with allelopathic capability. Weed Research,39:171-180.

Inderjit and Roger del Moral, 1997. Is separating resource competition from allelopathy realistic? The Botanical Review, 63(3):221-230.

Iqbal, Z.,

S. Hiradate,

A. Noda,

S. Isojima,

Y. Fujii. 2003. Allelopathic activity of buckwheat: isolation and characterization of phenolics. Weed Science, 51(5):657-662.

Kadioglu, I., Y. Yanar, U. Asav, 2005. Allopathicc effects of weeds extracts against seed germination of some plants. Journal Environ Biol., 26(2):169-73.

Kaworu, E, W. Yan, R. Dilday, H. Namai, K. Okuno, 2001. Variation in the allelopathyc effect of rice with water soluble extracts. Agronomy Journal, 93(1):12–16.

Kayode, J. and J. Ayeni. 2009. “Allelopathic Effects of Some Crop Residues on the Germination and Growth of Maize (Zea mays L.)”. Pacific Journal of Science and Technology,10(1):345-349.

Koloren, O., 2007. Allelopathyc effects of Medicago sativa L. and Vicia  cracca L. leaf and root extracts on weeds. Pakistan Journal of Biological Science, 10(10):1639 – 1642.

Kostadinova, P., T. Ahmed, K. Kuzmova, 2002. A study on the allelopathic potential of Convulvulus arvensis leaves and roots. Journal of Enviromental Protection and Ecology,3(3):665-672.

Kruidhov, M., 2008. Cover crop-based ecological weed management: exphoration and optimization. EWRS, Newsleter, № 103, July 2008.

Legere, A., N. Sason, R. Riouh, 1993. Perennial weeds in conservation tillage systems.Brightoncrop protection conference -  Weeds, 2, 747-752.

Lemerle,  D., B. Verbeek, P. Martin, 1996. Breeding wheat cultivars moor competitive against weeds. In: Proceedings 2^-nd International Weed Control Congress, Copenhagen Department of Weed Control and Pesticide, Ecology, Slagls, Denmark, 1303-1324.

Liebman, M., and E.  Gallandt, 1997. Many little hammers: Ecological management of crop–weed interactions. p. 291–343. In L. E. Jackson (ed.) Ecology in agriculture. Academic Press, New York.

Lindquistet, J., D. Mortensen, and D. Johnson, 1998. Mechanisms of corn tolerance and velvetleaf  suppressive ability. Agronomy Journal, 90:787-792.

Lotz, L., R. Groeneveld and N. DeCroat, 1991. Potential for reducing herbicide input in sugar bet by selecting early closing cultivars.  In: Procesing, 1991, Brighton Protection Conference – Weeds,Brighton,UK, 1241-1248.

Lovett, J., K. Jokinen, 1984. A modified stairstep apparatus for studies of allelopathy and other phytotoxic effects. Joyrnal of Agricultural Science inFinland, 56:1-7.  

Macías, F., J. Galindo, J. Molinillo, 2003(a). Allelopathy: chemistry and mode of action of allelochemicals. CRC Press, 2003.

Macías, F., D. Marin, A. Oliveros-Bastidas, R. Varela, A. Simonet, C. Carrera, J. Molinillo, 2003(b). Allelopathy as a new strategy for sustainable ecosystems development.Biological Sciences in Space, 17(1):18-23.

Maigahani, F., M. Ghorbanli, J. Khalghani, M. Najafpour, 2007. Allelopathic potential of Trifolium resupinatum and T. alexandrium on seed germination of four weed species. Pakistan Journal of Biological Science, 10(7):1141-1143.

Marchin-Silva, F., M.Aquila, 2006. Contribution to the study of native species allelopathic potential, Rev. Árvore, 30(4),Viçosa jul./ago.

Marinov-Serafimov, Pl., Ts. Dimitrova, 2007. Effect of weed extracts on the seed germination in some grain legumes. Herbologia, 8(1):11-21.

Marinov-Serafimov, Pl., Ts. Dimitrova, I. Golubinova, A. Ilieva, 2007. Study of suitability of some solutions in allelopathic researches. Herbologia, 8(1):1-10.

Marinov-Serafimov, Pl., Ts. Dimitrova, I. Golubinova, 2007. Study of water imbibing capacity of some legume crop under in vitro conditions in allelopathic researches. Herbologia, 8(2):29 – 39.

Moyer, J., H. Huang, 1997. Effect of aqueous extracts of crop residues on germination and seedling growth of ten weed specias. Bot. Bull. Acad. Sin., 38:131-139.

Muller-Scharer and Baumann,1993. Unkrautergulierung in gemuieseban – weeds.Brighton,UK, 6, 401-412.

Murphy, S., 2001. The role of pollen allelopathy in weed ecology. Weed Technology, 15(4):867-872.

National Research Council, 1989. Alternative Agriculture. National Academy Press, Washington, D.C.

Nacova, R. 2004. A study of the competition between bean and Xanthium strumarium L. Herbologija, 5(1):31 – 40.

Nair, M., C. Whitnack, A. Putnam, 1990. 2,2`- oxo-1,1`- azobenzene a microbially transformed allelochemical from 2,3 – benzoxazoline. International Journal Chemistry and Ecology, 16(2):353-364.

Olofsdotter, M., D. Navarez, K. Moday, 1995. Allelopathic potential in rice (Oryza sativa L.) germplasm. Annals of Applied Biology, 127, 543-560.

Pеneva, A., 2005. Allelopathyc effect of potato tuber shoots on germination and seedling growth of some crops. 13^th EWRS simposiym Bari Hali, 19 – 23 June 2005, CD (electronic version).

Pеneva, A., 2006. Allelopathyc effect of water extracts of dandelion (Taraxacum officinale Weber) on Xanthium strumarium L. and some crops. Plant science, 43(6):523-528.

Peters, S., 1986. Comparing low input and conventional field crop systems. In Proc. 1st Conf. Resource Efficient Agricultural Production, pp 44-57. Regenerative Agriculture Association of Canada, Macdonald College, St. Anne de Bellevue, Quebec, November 22, 1986.

Powels, S., W.  Brandt, 1996. Wan bestrijden naarvoorkomen, een visie opduu op duurzame  dewasbescherming. Rathenau Jnstitut Rapport – 19, The Hague, The  Netherland.

Putnam, A., R. Duke, 1978. Allelopathy in agroecosystem. Annal Review  of Phytopatology, 16, 431-451.

Putnam, A., J. Defrank,  J. Barnes, 1983. Exploitation of allelopathy for weed control in annual and perennial cropping systems. J. Chem. Ecol., 9:101-111.

Putnam, A., J. Defrank, 1983. Use of phototoxic plant residues for selective weed control. Crop protection, 2,173-181.

Putnam, A., 1988. Allelochemicals from plants as herbicides. Weed Technology, 2, 510-518

Qasem, J., T. Hill, 1998. On Difficulties with allelopathy  methodoly. Weed Research, 29(5):345-347.

Reigosa, M., A. Sanchez-Moreiras, L. Gonzalez, 1999.  Ecophysiological approach in allelopathy. Critical Reviews in Plant Sciences, 18(5):577-608.

Reigosa, M., M. Roger, N. Pedrol, L. González, 2006. Allelopathy: a physiological process with ecological implications. Springer, p. 538.

Rice, E., 1974.  Allelopathy. Academic Press, New York, San Franciscoand London.

Rice, E., 1995. Biological control of weeds and plant disease: Advances in applied Allelopathy. Norman, Oklahoma: University of Oklahoma Press.

Richard, W., 1999.  Poisonous Plants Lecture Notes.http://herbarium.biology.colostate.edu/poisonous.htm.

Streibig, J., C. Andreasen, N. Blacklow, 1993. Crop management effects the community dynamics of weeds.  Brighton crop protection conference -  Weeds, 2, 487-494.

Steven J., O. Burnside, J. Specht, B. Swisher. 1984. Competition and Allelopathy Between Soybeans and Weeds.  Agronomy Journal, 76:523-528.

Stoimenova, I., S. Alexieva, A. Taleva,E. Djonova, 2004a. Biomass of soybean depending on infestation  with Amaranthus retroflexus L. in two soil types. Acta Herbologica, 13(1):135-140.

Stoimenova, I., S. Alexieva, A. Taleva,E. Djonova, 2004b. Biomass of maize depending on plant growth management strategies. Acta Herbologica, 13(2):401-406.

Suriyong, S., S. Vearasilp, E. Pawelzik, N. Krittigamas, S. Thanapornpoonpong, 2002. Pre-emergence Effeect to Imbibition of Soybean Seeds Deutscher Tropentag 2002 Witzenhausen, October 9-11, 2002 Conference on International Agricultural Researchfor Development.

Turk, M., A. Tawaha, 2002. Inhibitory effects of aqueous extracts of black mustard on germination and growth of lentin. Pakistan Journal Agronomy, 1:28-30.

UNCED, 1992. Promoting sustainable agriculturead rural development: integrated pest management and control in agriculture. In: Proceedings United Nations Conference on Environment and Development,Rio de Janeiro,Brazil, Chapter 14-1.

Vasilakoglou, I., K. Dhima, I. Eleftherohorinos, A. Lithourgidis, 2006. Winter cereal cover crop mulches and inter-row cultivation effects on cotton development and grass weed suppression. Agronomy  Journal, 98:1290-1297.

Verma, M., P. Rao, 2006. Allelopathic effect of four weed species extracts on germination, growth and protein in different varieties of Glycine max (L.) Merrill. Journal Environ Biology, 27(3):571-577

Weidenhamer, J., 1996. Distinguishing resource competition and chemical interference: overcoming the methodological impasse. Agronomy Journal, 88:866-875. 

Willis, R. 2007. The history of allelopathy. Dordrecht : Springer

Wolk, W., P. Dillon,. L. Copeland, and D. Dilley (1989). Dynamics of imbibition in Phaseolus vulgaris L. in relation to initial seed moisture content. Plant Physiol., 89,805-810.

Zimdahl, R., 2004. Weed-Crop Competition. A Review. Second Edition, Blackwell Publishing Professional, State Ave., Ames, IA 50014. 2004.